Риболов по комшийски

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Go down

Риболов по комшийски Empty Риболов по комшийски

Писане  rikitikitavi on Чет 10 Яну 2013 - 16:39

Аз вече съм си тука и почвам новата тема. Както в последние години с случва първо питах един много златен човек дали има пооовечко свободно време. Че нщо музата м удари здраво по главата и станаха повечко сраниците. Та въпросния човек каза дай да погледна, аз веднага му изсипах едини половина чувала с писания и снимки и докато още компютрите прехвърлят, бързам да напиша заглавието на темата. Да има място за качване, че аз не се знае кога ще се добера до нета.
rikitikitavi
rikitikitavi
...........................
  ...........................

Регистриран на : 25.02.2010
Брой мнения : 2273 Рожд.дaта : 12.05.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  zhikata on Чет 10 Яну 2013 - 17:04

rikitikitavi написа:Аз вече съм си тука и почвам новата тема. Както в последние години с случва първо питах един много златен човек дали има пооовечко свободно време. Че нщо музата м удари здраво по главата и станаха повечко сраниците. Та въпросния човек каза дай да погледна, аз веднага му изсипах едини половина чувала с писания и снимки и докато още компютрите прехвърлят, бързам да напиша заглавието на темата. Да има място за качване, че аз не се знае кога ще се добера до нета.
Ти ела да пием 488232 по комшийски в магазина за да видя снимковия материал преди другите.
zhikata
zhikata
...........................
  ...........................

Регистриран на : 16.04.2011
Брой мнения : 381 Рожд.дaта : 13.12.1977
Години : 41

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Румен Ганев on Чет 10 Яну 2013 - 17:08

rikitikitavi написа: първо питах един много златен човек дали има пооовечко свободно време. Че нщо музата м удари здраво по главата и станаха повечко сраниците.
:217b315cad77fe
Румен Ганев
Румен Ганев
...........................
  ...........................

Регистриран на : 08.02.2012
Брой мнения : 641 Рожд.дaта : 18.04.1964
Години : 55

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  roko koko on Пет 11 Яну 2013 - 8:45

Ванка сглобявай маериала на Ники и почвай сериала :b23b8673c6466f :dancingHappy_i
roko koko
roko koko
...........................
  ...........................

Регистриран на : 14.09.2010
Брой мнения : 4373 Рожд.дaта : 23.04.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:06

Този път Ники ми предостави не разказ,а цяла книга подплътена с богат снимков материал.Наслаждавайте се.


Риболов по комшийски


Започва новото приключение.
Този път още от България се почнаха изцепките. Автобуса за Истамбул беше претъпкан. Имаше хора седящи по земята, на мястото на резервния шофьор и седящи по трима на двойна седалка. Аз си бях сам и даже не ми беше счупена седалката. Кеф. На границата ни направиха скенер на всичкото багаж и ни конфискуваха едни спешни резервни части за кораба. Обяснено ни беше на турско –английски, че те били много скъпи и опасни за околните (можело да ударим някой по главата с тях). А де. Час и половина се помотахме из нощите там и вече се движихме по чужда земя. В 5:00 сутринта ни взе агента от автогарата и малко след това ни стовари на митницата. Трябвало да чакаме кораба. Още не бил тръгнал да минава Босфора. Почакахме си. Близо шест часа. След това си прехвърлихме куфарите на катера дето ще ни закара на кораба. После ни накараха пак да си свалим куфарите на кея да сме изчакали да занесат цигари. Още един час почакахме и след малко порене на вълните и пръски във очите се озовахме до кораба. А там кипи усилен труд. На единия борд е спрял бункер и подава към кораба мазут. На другия борд втори бункер приема слъч. За капак на кърмата трима свободни моряци ловят сафрид.
Малко като маймуни се качихме. Прехвърлихме се първо на единия бункер. Издърпахме си и куфарите. После прескочихме някакви тръби и от там изпълзяхме на Нашия си кораб. Колегите помогнаха с багажа и ето ни и нас. Смяната си я видях за 20 минути и той отплава. Останах с мишмаша в главата си и с машините под мой контрол.
Този път кабината ми е с размери на кучешка колибка. Имам дневна 1.9м на 2.5м, коридор 0.8м на 1м и просторна баня с тоалет от близо 1.5квадрата. Имам и легло, маса, бюро и диванче в тази кабина. Да не забравя и тапептите във вид на снимки на стари соц возила-имам Варбург, Москвич осмак и др. подобни.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Минаха няколко дена и в тях имах постоянен спътник. Едно зверско главоболие в ранни зори до към късни нощи. Все хапчета дето носех не помагат. Ама така е като се опитвам да си натикам в главата всичко на един път. Не се събира и това си е. Сигурно и задуха с голямата жега помага. Това са подробности. Днес минаваме покрай едни Гръцки острови. Много скалисти и много готини.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ама как хората стигат до водата не е ясно. В момента на кораба се води сериозен дебат какви чепарета иска сафрида и какви трябва да има за следващата котва. Подробно се разисква и големината на бъдещите хванати риби. Тя варира от пет сантиметра до кило. Аз да не съм назад понавързах някоя кука да дракам останалите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Както и да е . Половината кораб-чипарета връзва. За вечеря имахме изненада. Моряците изпържили сафрид, дето го хванали докато беше смяната ми. Почерпиха и по студена бира.
Нов ден с нови занимавки. Утре пристигаме в Италия и почваме с тренировките по тревоги. Няма как, трябва да сме готови за проверка. Иначе поне засега машините се държат добре и имаме време да се огледаме и да поподредим и поизмием машината. Аз съм се наврял в една малка стайчка пълна догоре със всякакви боклуци, мазни парцали, резервни части и разни други части. Въпросната стайчка е без всякаква вентилация и е позатоплена на 45 градуса. Абе разкош за работа. Аз съм инат и дет се вика имам още три часа работа и е готова.
Ама дето се вика , друго се показа. Единия сепаратор категорично отказа да работи. Изкарах половин нервна нощна вахта докато захапи резервния. После имаше мислене и чесане по главата и накрая стигнах до извода-накладки. При първа възможност изкормих привода и найстина накладките се строшили. Проблема се оказа лесно решим с помощта на резервния комплект. От работа на работа и стигнахме в Италия. Навсякъде има разни заводи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

А по брега са се наредили ей тези патрули.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:16

Стигнахме на перфектното място за риболов.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Точно срещу наредените местни рибари. Като се вързахме и край кораба се разскачаха някакви рибки. Гларусите доста удачно ги ловяха. Време беше да вадим въдиците. Веднага се самосъбра екип за бързо пускане на лустрата( голяма 500ватова лампа, вързана на дълго въже да е близо до водата).

[You must be registered and logged in to see this image.]

Като в центъра на цялата операция е кака Здравка-нашият електришан(по-надъхана е и от мен в риболова и с повече въдици от мене се е помъкнала)
Малко след това вече сме със осветление във водата и чакаме рибите. Първи обаче додидоха комарите. Неприятно. Започнах и риби да виждам. При вглеждане се оказват кефалчета. Много неприятно. Надявах се на хищник. Все пак чипарето беше готово и след половин час експерименти хванах нищо. Час след това на лампата се събраха два пасажа с микрорибки от неизвестен вид. Оставих ги да си починат малко и след час отново бях на линията. Този път пробвах къса нервна игра на самата повърхност. След няколко минути се вдигна някакво рибе, приплясна до чипарето и избяга. Надеждата се надигна в мен. Следваха десет минути с тръскане на върха и оо клъвна. Едно такова слабичко и рахитично поръпване ама е риба. Отразих първа риба за рейса. На повърхността се показа едно малко сардинче.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Кой ти очаква такава риба, толкова нагоре по реката.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Идеална е за стръв. Заделих я на една страна и продължих ама напълно безрезултатно. Само кефалчетата скачаха наоколо. Време беше да прибирам въдиците и да скачам в гащиризона. Имаме за нощна работа да извадим един клапан на главния двигател.
Работата се проточи повечко от предвиденото и стана два сутринта като излязох от машината. Минах покрай лустрата и там се събрали микро рибките и някой ги плашеше. Колкото и да ми беше уморено извадих пак въдицата с чепарето за едно успокояване на нервите. Докато пусна и се закачи една сардина. Докато я вдигна и се откачи. Това се повтори десетина пъти и една се качи на борда. Размер на сафрид. И тази е идеална за стръв. Сардинките се бяха събрали ама чипарето което има предлагах не го одобриха. Наложи се да почна една по-странна модификация на клатенето(странично със претрисания) за да хапят куките. Според мен искаха бяло чипаре 12ка ама нямам. Изкарах още три рибки за бъдеща стръв и повече нямах работа буден.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:22

Време е да се спи, че от осем сутрин съм на работа.
Кошмарен ден.
До обяд бачкахме с идеята да излезем малко на брега. Малко преди дванайсет ни се изтърсва кросгард проверка. Като ни метнаха. Пожарна тревога, лодъчна тревога, аварийни затваряши клапани и т.н. бягахме от точка на точка четири часа. В четири слетобеда вече бяхме изпонакапали в ЦПУто и чакахме присъдата за нашето оборудване и за нашето свободно време. Машината имаше една забележка, отстранена по време на проверката. Обядвахме по това време и вече свободни се разделихме на две групи. Едната отиде да си пазарува във града, а аз с втората останахме на дежурство. Легнах и отплавах. По едно време се събуждам от задуха в кабината(климатика не се пуска, щот правим икономии на комкпанията). Я аз да се надигна да видя какво има за вечеря. Кофти. Някакво подобие на мусака ама кайма нямаше. За сметка на това имаше домати и тиквички. Кофти на вкус ама натъпках половината в коремчето и хайде да видим какви рибки има отвън. На лампата пак дребосъчковците ама имаше и много и нахални кефалчета. Плашат дребосъка и не му дават да се събере. Не, че го ядат ами го гонят за спорта. Ядосаха ме. В почивката за кафето бях събрал едно дребно чипаре и ми се искаше да го пробвам. Кефалите обаче бяха много нахални. Така, че изкарах няколко да се пооплашат останалите от плясканията. Тук е тинесто и да се взимат кофи с кефал за вечеря няма смисъл. Не вярвам да е добър на вкус. Поуспокои се петното от светлина и сардинките се наместиха. Обаче дребнички. Хванах няколко. Няколко пуснах да растат и даже една хамсия изкарах. Кефалите пак се наместиха отдолу и моя риболов отиде по дяволите. Поне разбрах, че чипарето работи както искам. Една снимка за цвят и е време за почивка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пробвах си и новия кантар. Най-едрото рибе излезе 780 грама.
На следващият ден моето излизане ми се размина. Още в девет сутринта почнахме тестовете на главния двигател. В един на обяд дадаха внимание машина и в два вече потеглихме за Мариупол-Украйна. Живот и здраве в следващата Италия ще изляза.
На нощната вахта имах едно дълго прехвърляне на горива от танк на танк и четене на инструкции как се разглобяват турбини.
Нов ден и всички планове отиват по дяволите за пореден път.Открих на третия агрегат стопени лагери на разпределителния вал. Агрегата е извън строя и сега чакаме да ни затрупат с телекси ко да правим. Май е време да навържа едно чипаре за успокоение на нервите.
Нощната вахта премина в нерви. Помпата за прехвърляне на дизел не искаше да засмуче, нивомера на бойлерния танк не показваше и докато оправя тези неща се качих незнам колко пъти по стълбички и стълби. За капак май се опитвам да настина, че ходя махмурлия. Моториста ми се оказа професионален рибар. На човек му става кеф да го гледа как се отнася към рибата. Като към много ценна храна. Кефалчетата вече са изчистени и наредени за осоляване.
За момента хич и не ми е до писане. Почнахме да вадим помпи и лагери на агрегата за проверка на състоянието им. Чака ни и вала. Днес наближаваме и Дарданелите и на маневрата да не скучаем пак ще разглобяваме агрегата.
По агрегата работата върви с пълна сила ама идват едни заповеди писани от капитани дето агрегат не са виждали. Сега шефа е в сериозна кореспонденция да се поизясни какво точно се иска от нас. Иначе Дарданелите ги профучахме и легнахме на дрейф на входа на Босфора. Вънка духа такъв вятър, че направо не е истина. Дрейфа ни е 40минути. Най-ентусиазираните прибягахме с по едно чипаре, само и само да разберем, че скоростта на дрейфа е невероятна. Идеална е да влачиш чипаре за паламуд с нея ама за сафрид не става.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пробвах и с 200 грама олово ама резултата си остана нула рибки. Все пак топнах въдицата, макар и за минути. Сега ни чака Черно море, а прогнозата не е приятна. Ще трябва да прибера нещата из кабината да не се търкалят.
Преминахме Босфора при ураганен вятър и Черно море ни посрещна бурно и сърдито. Нашия кораб нали си е с форма на чехъл, като ни плясне вълната по носа и кораба спира на място и почва да трепери като камертон. Направо ни се стръскаха вътрещностите. Цяла вахта сме се редували с моториста да следим главния двигател да не влезе в разгон. За капак като си легнахме и нямаше как да се спи. На всеки десетина минути едно яко драннн се чува. После се сурваш по леглото и за капак близо минута се тресеш на умряло. После тъкмо заспиш и всичко отначало.
След като морето си показа рогата, всичко утихна. Отново плавахме без да се клатим и друсаме и отново аз залепнах на агрегата. Вадих да разгледаме какво има в маслената помпа, как изглежда мотовилковия лагер. Колко е дебел и надран основния лагер и отново събирането на агрегата в първоначалния му вид. Да се води уж, че работи за евентуална инспекция. Междувременно поръчахме няколко парчета разпределителен вал, пълен комплект лагери за него, няколко черупки за лагери и половин кутия пас-болтове. Сега като дойдат в близкото-далечно бъдеще и почвам сериозното разглобяваме.
Минахме и Керч, при това денем. Не че видях или снимах-бях на маневра в машината ама все пак.
Няколко часа след това вече сме на маневрата за Мариупол. Разбира се маневрата почна посреднощ на моята вахта. Като я приключихме и шефа с електришана се качиха нагоре, доди време и моята работа да си посвърша. Прехвърлих горивата дето трябваше и то станало три. За на бързо изкарах въдицата и с помощта на една от сардинките се пробвах на дъно. Имаше силен вятър и здраво течение. Все пак с 200грама олово се закотвях добре на огромната за това море дълбочина от 10метра. Малко след това се хвана едно бозаво на цвят попче и толкова.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:33

Пробвах още няколко минути и си останах само с двете прилепчета дето се въртят около мен и въдицата ми. Пробвах се поне тях да хвана на снимка


[You must be registered and logged in to see this image.]

Ама са много бързи за фотото ми. Докато каже щщщщщтраааак те изчезнали.
През деня повече се подготвяхме за влизане от колкото да бачкаме нещо съществено. Едвам изкарах до пет и бях на кърмата. Сега вече попчетата кълвяха здраво.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За час и нещо се понапълни лееко дъното на касетата и слънцето залезе. Като по сигнал попчетата спряха да кълват. На повърхността се заиграха някакви дребни трицоновидни рибета. Пробвах ги на чипаре и след като не ми обърнаха внимание почнах да прибирам. В този момент дадоха внимание машина и след час ще се влиза. От към рибки съм доволен.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Като влезем в пристанището ще се пробваме пак. След три дена си имаме смяна на част от екипажа и хората искат и рибка да изпържат. Ако Нептун даде ще си хапнем. Два часа след това започна маневрата и в полунощ бяхме на кея. Украинеца каза, че сме на точното място дето се вадят само големи лихмуси и посочи с ръцете към кило и половина риба? Ще я видим тази работа ама на другия ден. Тъкмо заспах и се разнесе невероятен грохот. Сърцето ми се разтуптя и седнах в леглото. Някой явно почна да товари кораба. Ще се спи явно на шум. Да ама грохота се повтори след няколко минути. Затворих прозореца уж да спре ама ц. За капак ми свърши кислорода в кабинката и пак отворих. За спане не можеше и да се мисли. След няколко часа громолена се сдобих с уникално главоболие. В пет сабахлян вече не можеше и да се лежи. Станах, изпих няколко вида обезболяващи и отново легнах. Заспах почти напълно в 6:30 и в 7:20 беше вече наложително да ставам. Допълних корема с обезболяващи и на работа. По пътя надоло погледнах, кой е този „работния” дето не престана. Оказа се ей оня булдозер. Загребва метални парчета , което се понася като шум.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После се обръша, вдига високо кофата и рязко ги изсипва в казана.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:43

Идеше ми да го застрелям.
На сутрешното кафе си държах главата с ръка, да не вземе да падне. За рабтота пък имах четири часа отвиване и завиване на дребнички болчета за почистване на нивомерни стъкла. Стана обяд и тъкмо се наканихме да видим онези огромни лихмуси дали ще кълват и решиха маневра да правят. Трябвало да се изместим пет метра на зад. За това сложно деяние на нашите капитани им отне точно час. С малко закъснение сме на кърмата с електришана и почваме да вадим попчета. По-точно аз вадя, а кака Здравка разплита и заплита упорито въдицата си.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Попчетата дето ни кълваха обаче се различаваха съществено от посочения размер. Не разбрах защо. Може ние да бъркаме някъде. За към час се разписах с десетина рибета, а електришана с едно, ама фотогенично.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Дотук супер. А още по супер е , че ни се отвори излизане. Било малко далече портала от кораба-час път пеша ама здраве да е. Раницата на гърба и леви десни напред. На средата на пътя ни взе една лада и поспестихме сили. Платихме си за транспорта 2евра и с надеждата да я видим и на връщане сме в града. До портала рибарски магазин. Ихаа. Ама не работел. Работел само частта с книжарницата от същото помещение. Почесохме се по главите и седнахме на по бира и сандвичи. След малко размисъл решихме част от екипа да си напазарува от съседния магазин, а останалите грабваме се на такси и отиваме на някакъв отворен рибарски магазин. След няколко минути обяснение на таксито къде точно искаме да отидем ето ни и на заветното място. Някакво крайно кварталче на града.

[You must be registered and logged in to see this image.]

В ляво на снимката обаче се вижда желания надпис. Заредихме по някой сувенир от там и се огледахме де се намираме. Веднага ни грабна окото един супермаркет. Хайде вътре една количка с провизии и на обратно. Намерихме си такси и сме отново на отправната точка-на портала. Имаме даже и двайсет минути да хванем някакво бяло рейсче, дето возело из пристанището. Рейсчето запали и тръгна точно пред нас. Наложи се да вървим пеш. Раницата тежи, ама времето е слънчево и топло. След няма и час на хоризонта се появи нашият кораб.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 14:52

Малко уислия още по качване на трапа и сме си по кабинки. Време е за спане, а какво сме пазарували ще гледаме като съберем сили.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Неделя е. Уж ден за почивка ама не съвсем. Сутринта си го почнахме с нормално работно темпо. Големи работи нямаше и всеки си копаше по градинката. На обяд имахме супа от миди и мешана скара дето почти се ядеше. После и по две попчета си хванахме и хайде пак на работа. Там отново дребни задачки. Малко помощ да наредим всичките към 200 болчета по капаците и да ги стегнем и вече с идея за почивка тестваме горивната апаратура за протечки. За наш ужас изби не от там дето гледахме , а от горивния подгревател. Навсякъде се разплиска нафта с мазут. После бърсахме стягахме големи гайки с дълги тръби и пак тестове. Задържа. В този момент идва проблем с баласта и то сериозен. Шефа сформира авариина бригада(без мен този път)и потъват в тунела дето е по кила накораба. Аз уж се качих да почивам ама ми звънят на пожар малко след това. В топлия сандък дето само бистра вода трябва да има имало мазут. Айде пак бягай надоло и изгребвай и обирай със хартиики мазута. За няма и час го посъбрахме и за мотористите остана да продължават цяла нощ. С шефа почваме да търсим от де се е взел този мазут ама както сме на стоянка няма как да сме сигурни. Оставаме го засега така. Може пък след стягането на подгреватела да се оправи. Вече е тъмно отдавна и ми е писнало от всичко. Отделно че се поразваля времето и ме понаболяват кокалите. Тегля на всичко една на ум , взимам си парче свинско, въдичката и една пура и оттивам на кърмата да се отпусна и успокоя. Зареждам въдицата, паля пурата и се наслаждавам на спокоиствието. Малко след това влиза кораб в пристанището. Колкото до кълването. Нещо упорито ми тръскаше въдицата. Чак накрая забелязах, че това са прилепите дето се блъскат в месината. Сега пък чакам да се обадят за нощна маневра. А уж неделя е ден за почивка.
Нощната маневра я проспах. Сутринта пак мазут обирахме от топлия сандък. После се бъзикахме с байпасни клапани на главния двигател и късния слетобед разбира се е време риболов. Харесах си едно ъгълче около което имаше дребни камъчета по дъното(наоколо е само тиня).

[You must be registered and logged in to see this image.]

Почнах да го замервам с едната въдица и попчетата се разкълваха. Искаха обаче постоянни микро движения на стръвта. Иначе не пипаха. После почваха едва едва да пипат и само благодарение на плетеното влакно успявах да реагирам достатачно бързо да ги засека. За проба пуснах стандартна въдица за попчета. Там за два часа стръвта не се побутна. Аз през това време имах непрекъснато кълване и голямо надхитряне. Отидоха за стръв две сардини ама резултата като за това време и място биваше.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 15:06

После се стъмни и изведнъж стана студено. Рибетата взеха твърде много да се назландисват и аз взех твърде много да потрепвам. Излязоха и прилепчетата. За мене беше знак да си ходя.
Нощна маневра отплаване от Мариупол. В 4:00 часа отивам да меря горивни танкове на главна палуба. Нощ. Небе обсипано със звезди. Млечният път свети като магистрала. Тишина. Бряг се вижда в далечината. Над мене минават диви гъски и мелодично си подвикват.
На Керч сме спрели за бункероване на дизел и мазут. Бягам да подготвям системата за приемане(в това влиза и пълзане по 13метрова отвесна тясна шахта с 30метра предвижване на четири крака в нисък тунел със разни кранове, релси, тръби и ребра за препятствие и с всичко пет крушки по целия път.), после ходя на бункера да им правя инспекция на танковете. Следва пускане на горивата и мерене къде точно отива и дали не отива където не трябва. И още подобни и още бягане. Четири часа след това съм приключил успешно и всичко си е там където му е мястото. А дали ще засмучат горивните помпи на мазут, ще видя на вахтата ми. Докато бункеровах рибарите ни общо хванали четири сафрида и две попчета (осигурих им близо три часа време все пак). Ама единия ходи и ко ховори с баржата, че му подариха няколко карагьоза и няколко веяни чернокопа. Срам да те хване. Ама нямаше никакъв шанс да извадя и въдица. Риска да оцапам кораба е мноого голям.
Три часа почивка и нощна вахта белязана със къркорене на стомаха. Готвача ни готви отвратително и поне веднъж на ден ни сервира и месо или местен продук с дъх на развалено. Отделно порциите са много орязани като грамаж. След вахтата си извадих от тайния ми запас(дето оня ден си го купих от магазина) оризови спагети и най-накрая имам някаква вкусна супа за коремчето. В кабината си после заварих едно гостенче.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Че и дружка си беше довело в съседната стая. Най-безцеремонно ги изхвърлих в тъмната нощ и си легнах.
Имаме хора дето си заминават от Босфора ( и моя моторист е сред тях, а си бяхме чудесен екип). Събрахме се за инпровизирано чао парти на … пържени попчета. Голямо уважение на туй дето го хванах. Излязоха една тенджера с попчета. Да не му се надява човек на цялото това некълване. Вечерта преди Босфора съм отворил прозореца и съм на нощна вахта. Наминавам да видя дали ще се включа най-после в реда за пералня(от четири денонощия я дебна и все някой ме изпреварва) и в кабината ми пълно с хеликоптери. Разбирай огромни водни кончета. Оставих им светнато у коридора и загасено при мен да се изнасят. Връщам се , а те там и си седят. Наложи се с клещите да ги хвашам едно по едно за опашките и да ги изхвърлям от кабината си.
Пристигнахме и за моя най-голяма радост хвърлихме котва да чакаме преминаването.

[You must be registered and logged in to see this image.]

В 11: 30 часа вече се бях курдисал с въдицата да пробвам сафрида. Не клъвна. Ама половината екипаж мина да ми обясни, че тук риба няма и няма да хвана нищо. Около нас пълно със рибарски кораби дето пускат плаващи кръгови мрежи между корабите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Обяд стана и е време за спокойна вахта(главния двигател като не работи си е спокойствие в машината). Първо си пуснах сепараторите да кача мазут и дизел.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После си огледах агрегатчетата.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 16:21

Направих и едно кръгче из машината. Като разбира се първо огледах главния двигател-нищо че не работи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После се наврях в склада да изнасям и подреждам стари части дето няма никой да ги ползва ама не дават да се хвърлят. После пих едно кафе и странало време за риба. Дълбочината е 50 метра. На повърхността се моткат сини микро рибки като неонови точици.(жалко, че фотото не може да ги фокусира от толкова далече.)

[You must be registered and logged in to see this image.]

Полека пускам чипарето, опипвайки слоевете вода. На дъното усещам немощно подръпване и микроскопично притрисане на върха. Иха. Риба. Вадя бавно и внимателно да не се откачи преди снимката. Ето я рибката. Даже са две. Два меджита.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После ги почнах насериозно. Лошото беше, че бяха на дъното и се хващаха само по едно. Докато ми потъне чипарето с 40 грамовото олово минават няколко минути. А да ги вадя бързо пак не става, че накъдрят бидемите и трябва нови да превързвам. Два часа постоянно вадих риба и накрая като погледнах в касетата-леле. Имам един тиган само.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Това не ми помрачи удоволствието от риболова ни най-малко. След като притъмня меджита се отказа да кълве. На дъното на рибка също никой не се обади. Малко след това околните рибарски лодки опънаха плавашите мрежи за паламуд. Закачиха им по една мигалка от всяка страна и цялото море се превърна във мигащи точки светлина. За съжаление около кораба риба не се завъртя на светлината. Малко след това беше даден сигнал за маневра и започна преминаването на нощния Босфор. Красиво е с всичките си тези светлини и особено с липсата на вятър за момента. Едно такова тихо и спокойно е. Излязохме и отбихме малко в страни на дрейф. Дойде катер с новите ни колеги и с едно палетче зарзават и малко замразени пилета. Изпратихме старите, качихме на борда новите хора и докато прехвърлят багажа в катера пробвах набързо с едно чипаре. Нищо не се беше събрало около кораба. Трябват и няколко часа на рибата да се събере. Знам ама можеше да има някоя рибка. После прехвърляхме продуктите в хладилните помешения и вече минаваше четири и нещо си като се отправих да почивам. Все пак за малко се спрях да погледам Истанбул от Мраморно море. Винаги ме е удивлявала гледката от този толкова пръснат град. Светлините се виждат в почти пълен кръг около тебе. Просто са страшно много.
Проспах цялото Бяло море и на моята вахта отново сме на маневра. Междувременно се запознаваме с новите хора. Малко нови новини и ето ти и края на Дарданелите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Пет 11 Яну 2013 - 16:36

Както се вика –здравей Средиземно море.
Тази вечер трябва да си призная. Готвача ни изненада приятно. Вечерята беше вкусна и като количество нормална. Сервира ни по три парченца пържена сьомга със салата от варени картофи и за десерт четвърт чепка грозде и малка пастичка от онези по 20 стинки на магазина. Не че не бяхме пак гладни след два часа ама това са подробности. Аз се подкрепям обилно с ядки и шоколади и спокойно ще изкарам до следващият ми магазин за хранителни стоки.
На кораба стават чудеса. Втора поредна вечеря става за ядене. Имаше пържени тиквички с кисело мляко. За съжаление от обяда ставаше за ядене само таратора и картофите. Иначе имаше пилешки филенца пълнени с краставички и поляти с бял сос-направо да ти доди да ги изядеш. До първа хапка обаче. Всичко това беше отвратително кисело.
По работата всичко си върви спокойно. Почваме да се подготваме за Италия. Почистване, боядисване и дребни работи дето им излизат часовете.
Няколко вахти упорито мием и боядисваме. Също и в мазни и мръсни места се врем, шпигати да отпушваме. Казано с други думи продължаваме да се подготвяме за Италия. Уж предната Италия всичко беше чисто и проверка минахме, а сега сякаш от години не е пипано. Времето ни е твърде малко да направим каквото искаме и затова правим само каквото можем. Капитана и той на същата вълна. Имало нови хора- давай тревоги да правим. Ама и кораба да вземем да спрем. Наложи се от машината да бягам до кабината(пет етажа) да си взема чувала с термо-облеклото и каската и спасителната риза. От там на главна палуба да се строим да видим всички ли сме там. Айде после да направим една пожарна тревога. Съответно на мен се пада да притичам до мостика(четири етажа) за да взема водолазната бутилка. Отново с нея да се смъкна на главна палуба. Там вече са ми свалили чувала на Дядо коледа с тремо облеклото, ботушите, каската и други такива екстри. После трябва скоростно да се намъкна в пожарникарското оборудване (засичат ни време, трябва да е под три минути). От там вече с двайсетина килца в повече на гърба и с дрехи дето са ми малко големи се заклатушквам към точката на пожара. Имам честта да разузнавам, да се опитвам да гася и винаги да казвам, че нема да се изгаси този примерен пожар. А да не забравя- хора също не намирам припаднали в мястото на пожара. С това моето участие приключва. Отново имам събличане и после изчаквам да се попръскат малко със шланговете с вода. Разбира се после почва тревога напускане на кораба. Всички по лодките с облечени спасителни жилетки. На мен все се пада да демонстрирам как се пали двигателя на лодката. Този път имаме малко проблем. Четвъртия механик е поразглобил двигателя и го е събрал колкото да има нещо. Навсякъде из лодката има инструменти и мръсотия и туби и парцали. Втория помощник капитан му се доплака(той е човека дето трябва да подържа чиста лодката). Изчакахме си електришана да дойде за паленето, че имал някакъв проблем с акумулаторите. Отчетохме се с работещ двигател и нова заповед. Да се пусне лодката до борда. Спускането е лесно. Гравитацията помага.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ама после се оказа някакъв електрически проблем и час и нещо се бориха да го отстранят. Чак тогава вдигнаха лодката. Като екстра не можаха повече от половин час да я вържат за лодбалките. Нещо на криво беше застанала. Казано дотук с две думи-потревожихме се.
Пристигнахме в Италия по време на моята почивка. Като се събудих вече ни бяха вързали. До обяд отметнахме по някоя работа и слетобеда се уредих с разходка из близките магазини. Като излязохме от пристанището повървяхме повечко, като видяхме две от местните забележителности. Първата беше малки полянки с много зелена трева и оградени с борови стълбчета. Втората бяха пуфкави, странно изглеждащи, с опушен цвят на кожата същества от женски пол. Насядали на столове край улицата до коли с българска регистрация и дебнещи някой много зажаднял моряк да му покажат неземни и чувствени плътски наслади, оставящи спомени за цял живот. Като подминахме тези искушения на съдбата и повървяхме още малко, стигнахме и площада с многото магазини. За начало заредихме сили със сладолет и италианско кафе.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  maxxx on Съб 12 Яну 2013 - 11:01

:thumbsupsmiley Интересни репортажи,браво моряче worshippy
maxxx
maxxx
...........................
  ...........................

Регистриран на : 15.07.2012
Брой мнения : 159 Рожд.дaта : 08.03.1974
Години : 45

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  ПЛУВЧО on Съб 12 Яну 2013 - 12:09

Аз изчаквах да свърши историята,че тогава да коментирам.До тук списването е на ниво.Историите са невероятни и показани с всички подробности.По едно време и аз взех да разглобявам сепаратори и агрегати. 41990 Но...
maxxx написа: :thumbsupsmiley Интересни репортажи,браво моряче worshippy
Това са преживелиците на Ники(Рикитики),а Ванката Моряка като добър приятел и самарянин помага с качването. 570556 sunglasses2
ПЛУВЧО
ПЛУВЧО
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.12.2009
Брой мнения : 7375 Рожд.дaта : 01.12.1970
Години : 48

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  nasco2 on Съб 12 Яну 2013 - 12:39



Изчетох го на един дъх, страхотен репортаж. То си разказ направо :609c1f728720fb
nasco2
nasco2
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.01.2010
Брой мнения : 5658 Рожд.дaта : 30.06.1972
Години : 47

http://www.softparket.com

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 14:14

От там се втурнахме да пазаруваме. След няколко часа обикаляне имах за мене малко продукти и чаша за кафе, че моята ми я счупили колегите.

[You must be registered and logged in to see this image.]

За дечко едно компютърче на хотлеелс(марка колички) и туйто. Прибрахме се на кораба. Починахме малко и с новия електришън излязохме да се мерим кой е попо-най. Целта бяха едни малки кефалчета. Поведох и задържах убедително резултата в моя полза или в цифри 16:1. Прибрахме в камерата две килца риба да има за зор-заман (никулден его де е чука на вратата) и доволно за деня.
Ранните утрини маневра и вече сме на друг кей със гледка към Венеция.Сутринта съм решил да чистя обсервационния съд от утаения вътре мазут. Мястото е отвратително за работа. Стълба, от там на топлия сандък(какво топъл-направо си пари, на 70 градуса е нагрята водата вътре), после столче и почвам като маймунка да се катеря по тръбите докато гърба ми опре в тавана. В тази удобна за работа поза изгребах три кофи с мазут до обяд. На обедната почивка с електришана правим втори тур на състезанието. Този път целта са малки и тумбести сепийки. За обедната почивка ме биха с шест на нула. Аз все пак изкарах нещо ама не мисля, че се брои за сепия.


[You must be registered and logged in to see this image.]

Разбира се на слетобедното кафе сме пак на кърмата и аз вече сериозно се захванах. Не закъсня и първата сепия хваната през живота ми.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Следващата позира на фона на Венеция.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После почнаха на мене повече да ми кълват (подозирам, че тънкото плетено влакно се включи в моя полза). После намина един огромен пасаж с кефали за да го снимам.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 14:24

По едно време реших една обща снимка на улова да направя ама колкото и да ги редя не става. Не са фотогенични като са целите в мастило и лиги и това е.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Късния следобед имаше екскурзия до Венеция. Аз като вече излизал съм на дежурство. Тоест с въдица в ръка на кърмата. Тъкмо се лъжех със поредната сепийка, като притъмня. Затворихме капака на машината да не влиза вода и добре,че го направихме. Заваля дъжд. После изведнъж духна ураганен вятър. Със сила човек да събори. Заедно с него дъжда обърна на порой и се изсипа град. Видимостта падна на десет метра. По кораба тръгнаха реки от лед и вода. Грандиозно зрелище. Като свърши дъжда отново бяхме на линия. Тогава пък съседния кораб тръгна да заминава. Докара си кърмата почти до нас и като даде газ, ела да видиш какво става. Една тиня се надигна отдолу, едни течения и водовъртежи се получиха. Хайде още час докато се уталожат нещата. Даже и лампа пуснахме да се съберат сепийките. Не се събраха. На лампата дойдоха няколко дребни зарганки. Докато се мъчихме със почти некълвящите сепийки, зарганките шетаха по светлото петно. Накрая се качих и взех едно чипаре да ги пробвам. Те не го харесаха ама си хванах няколко сардинки да имам за стръв, че предните свършиха.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Готин ден си изкарах.
На следващият обяд разбира се пак се наредихме на сепийките ама бяхме и повечко хора.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Отчетохме по десетина бройки и доволни си слязохме на работа. Тази вечер отплаваме. Като за последно в късния слетобед се наредихме за още няколко сапунерки с пипалца. Този път аз поведох в резултата. За двата дена имаме хванати двайсетина двеста грамови кефалчета и към 40 сепий. Кой казва, че на каналите риба няма.
Отново сме на път и посоката е Мариупол.
Ден изпълнен с главоболие. Буквално. Нито двете големи кафета, нито двата вида хапчета ми помогнаха. За късмет работата ми беше основно да търся течове на мазут с главата надолу из сантините. Както и да се навирам из всички подобни мръсни и спарени места. Тече отнякъде и не се вижда. А цапа и е проблем (за шефа). В машината вече е много топло и задушно. Мина вече 40 градуса. След работата дълъг горещ душ. И той не премахна главобола. За вечеря имахме прекрасно изпечен хляб. Другото не ми понесе. Дръпнах си две филии за кабината. Няколко часа сън и чудото стана. Събудих се с почти свежа глава. С най-голямо удоволствие си нарязах малко пушен свински бут, малко кашкавал гауда, налях си една малка водка и си довечерях с огромен кеф. За десерт имам филия с течен шоколад и чепка грозде. Друго си е човек като се поглези(да живеят хранителните магазини).
Нощната вахта я изкарах обикаляйки из машината като муха без глава. Почвам нещо и се оказва, че липсва половината инструмент. Половин час търсене и ровене. После от мостика се обадиха, че сме имали аларма сточни води. Айде още половин час преглед да не течем някъде. Всичко сухо. Отново разговор с мостика-алармата била за пожар ама датчика се казвал сточни води. Айде пак обикаляй из машината да търсиш сработил датчик. От всичко запланувано за вечерта измихме един филтър и това си остана.
Тази вечер готвача се беше много старал. Имаше парченца с пържена скумрия, варени миди и парчета сепия, половин листо зелена салата, четвърт домат и малко запържен лук. Отгоре върху всичко това беше цопнал някакъв неприятен сос. Ако не обръщаме мнимание на соса, беше супер вечеря. За целия екипаж имаше по половин чиния със сепия, което значи, че добре сме се справили с електришана в риболова. На вкус си беше като калмар. А аз не си падам по яденето на калмари. Дааа, май много капризен съм станал.
Направо не усетих няколко дневния преход до Дарданелите. В машината чистим енергично разни натрупани ръжди-мазути-масла и движа и рутинните работи. На входа на Дарданелите нашите се пуснали на дрейф за няколко часа ама нема кой да ме събуди да пробвам рибка да хвана. Събудиха ме, че агрегата не искал да пали. Бегам надоло към машината, изключвам сработилата защита, паля и после малко обикаляне около него докато си влезе в режим. Обяд набързо и на маневра. Протока го минахме при силен вятър.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 14:34

Вижда се как кораба ходи на зиг-заг.
Минахме набързо и Мраморно море и най-накрая късмета ми се усмихна. На дреиф сме рано сутринта пред Босфора (да бъдем точни на 15мили от входа му или грубо на 22километра). И то точно като ми свършва вахтата. Пуснахме лампата и половин час след това се събра дребосъка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Идеални условия за риболов. Никакъв вятър, никакво течение, началото на октомври, до нас се виждат острови и три пасажа със жива примамка под лампата. Веднага се извадиха въдиците и първо се пусна да плува една италианка-сардинка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После пуснах и чипарето с куки размер на ония дребните дето долу плават. Започна чакането. Мина час и нямаше никаква промяна. Единственото по-едро рибе беше едно бебе зарганче колкото молив. Лошо. Колко надежди отидоха на кино. Време е да лягам, че знам ли кога пак ще ми се раззванят.
След три часа ме дигнаха. Била избила хамсия до кораба. Малко нестабилно се държах на краката си ама клатушкайки се слязох. Там какво да видя. Електришъна хванал три хамсии. Явно много изумен поглед съм имал, че човека ми обясни дето на два пъти ги хванал. Извадих и аз въдицата и заваля дъжд. С едни такива големи тлъсти капки. Преместих се малко на сушина и изкарах няколко рибки на чипарето.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Малко след това повторих. Колегата ме догони. После още по чипаре с рибки и рибата се пръсна. От пасажа убедихме да ни дойдат на гости тези.

[You must be registered and logged in to see this image.]

(на първото чипаре с хамсии готвача прибяга да донесе стириопорената кутия, да сме слагали вътре рибата и даже откачаше и рибите от чипарето без да сме го карали. Да сме извадили вика повече, че да си вземел за в къщи като си отива след седмица.). След това си легнах отново за още малко дрямка. После имах мерене на танкове, миене с водоструйката на сантини, палене на агрегат за маневра и подготвяне на главна машина за същото. После поманеврирах час-два и ето ни на Босфора. Няколко снимки докато е светло.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 14:44

И ето ни в нашето море.
Една вахта само миене на мазни сантини, втора вахта миене и междувременно опити за подготвяне на резервни клапани за компресора. Като капак засмуках въздух от горивните танкове и почна двучасов тормоз на мен и помпата за да прехвърля едни мижави четири кубика още мазут (двигателя си папа към четирнайсет кубика за денонощие). Със шефа смятахме, чесохме се по главите. Резултат –имаме още за три дена гориво. Добре, че се обадиха от мостика да кажат-след два дена преход имаме бункер.
Хвърлихме котва пред Мариупол заради лошо време. Какво му беше лошото не схванахме. Имаше само дъжд, вятър и лека вълна. Електришана нали си е гадинка първи беше на кърмата с въдица. И хващаше.

[You must be registered and logged in to see this image.]

А аз имах още час от вахтата. След това и аз се наместих и четвъртия механик се досмести и с дружни усилия до смрачаване изкарахме два тигана с попчета.

[You must be registered and logged in to see this image.]

После се обадиха да сме влизали в пристанището.
Първа нощ на кея. Трябва да се настроя да заспя в 22 часа и да се събудя в 7:00. обаче ми се приспа в 18:00 по график за нощната вахта.После се разсъних и успях да заспя чак в 4;30. разбира се в 7;30 трябваше да стана. На работа се движех като привидение. Явно годинките си показват рогата. Преди едно денонощие спокойно го изкарвах. А сега едвам устисках до обяд. Добре, че имах работа да има защо да стоя прав. Сменях клапани на компресора. Ама за малко да заспя докато чаках да се напълни дизелния танк за котела. Слетобеда успях да довърша работата и стана време за разходка. Отдавна не ми се беше случвало толкова да не ми се излиза на брега. От умората ще е. Ама се стегнах един душ и ето ме отново в града. Този път се спрях само на кръгче около портала на пристанището.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Имаше достатачно хранителни магазини

[You must be registered and logged in to see this image.]

и даже един за риболовни стоки. Заредих няколко сувенира, нещо за хапване за всеки случай и изпих една бира с колегите си. От там на бърз ход към кораба.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 15:13

В 17:30 бях вече на телефона си и позвъних на четвъртия механик да отива да пазарува преди да е тръгнал кораба.
Посред нощите ме дигнаха да ми кажат, че ми объркали номера на телефона. После моториста ми е звънял ама хич и не съм го чул. На сутринта се събудих от зверски студ. В кабината е 18 градуса. При условие, че вчера беше 30 и кусур. Навлякох се и гледам-на път сме вече. Хайде на едно горещо кафе и да ходя да меря горивата, че след няколко часа имам бункер да взимам. За един час мерене се оказва, че не мога да взема точни замери. Или горивото е замръзнало в тръбите вече или някакъв друг проблем има. Както и да го погледнеш-кофти.
Хвърлихме котва на Керч и аз се мятам да подготвям бункера, замери да правя и кранове да отварям. Електришана като един свободен от всякаква работа електрон сложи лампата на кърмата и метна въдиците зад борда. Първо изкара едно коте към кило и кусур на дъно. После един чернокоп с наченки да мине за лефер. А аз се мъча с дребно чипаре и не ми кълве. Виждам как вече бункерната барджа захожда към кораба ама имам още шест минути., прибягах до кабината и взех едро бляскаво чипаре и пилкер като скумриика ама с по една тройка в двата края. Пускам и удар. Чернокопа се откачи във въздуха. От бункера вече подават въжетата. Поклатих малко и отново удар. Този път се откачи като го премятах през борда. Удари се в перилото и падна пак във морето. В този момент електришана отново вади коте ама по-едричко. Към то пет килца. Бягам за кепа, за хвъргало и помагам да я вдигне на борда. После и счупих шипа да не стане сакатлтък и толкова от мен. Дигнах рамене и отидох да си поемам шланговете и да си почвам работата. Всичко тръгна почти нормално с изключение на това, че не мога да замеря колко мазут влиза. Тръбата явно е запушена с тапа от студен мазут и излизат разни гадни резултати. Шефа намина да види рибарите. Връща се и докладва- много риба. Откраднах една минута и прибягах да ги видя. Почти каса с едър чернокоп или по-точно леферчета и няколко котета. Стиснах ръката на на адаша- електришана и се върнах на бункера. После ми се примолиха за въдицата ми с чипарето. Ами ко да кажа… идете хващаите. Аз имам работа. Малко ми е криво и благородно завиждам ама мисълта ми е в горивото. Все пак хвърлям едно око на ролката ми хвърлена с големи куки зад борда. На едно от минаванията ролката се преместила. Ихаа и аз ще хвана неещо по-едро. Не само беше по-едро ами и направо си беше огромно. Дърпам колкото мога и то почти не помръдва. По едно време каза тряс и след ваденето какво да видя. Едната кука счупена, а оловото изкъртено. Здрав камък излезе. Шефа по едно време вика иди за десет мнути да ловиш риба. Златен човек. Като стрела бях. За две секунди бях на кърмата и си взех въдицата от втория механик. В това време рибите бяха наедрели и вече си бяха леферчета. За посочените минути качих на борда седем риби и откачих при ваденето пет. Закачаха се само по една поради лекия пилкер. Отново дадох въдицата да продължават да ловят и отидох да си гледам работата. Взех си всичкото гориво, откачих и върнах дебелия и тънкия шланг. И бегом на кърмата да се включа и аз в риболова. През това време втория механик освен леферчета изкарал и едно коте на чипарето ми. Викам му половината от хванатата ти риба ще я броя за моя, че с моя въдица ловиш. Смее ми се ама е съгласен. От там и аз ги почнах. На всеки двайсетина секунди имаше удар и риба. Част от тях се откачаха ама то си е нормално. За първи път вадя толкова настървена риба, а и за първи път ловя лефери. Ако имах време щях да вземе тежкия пилкер и работата щеше да е още по-добре ама като брои човек секундите няма как. Свирнаха телефона за внимание машина и аз зарязах всичко и отивам да паля агрегата. Все пак вахтата ми дойде. Ама отново шефа човек излезе и отпусна 17 минути за риболов. За това време изкарах и аз не знам колко риби ама сериозно се включих в улова. Дет се вика изкарах си правото за снимка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

От там палим машината и потегляме. Изкарахме котлона навън да загрява и Никито, като тръгнаха нещата, изчисти няколко риби и в три сутринта ядохме

[You must be registered and logged in to see this image.]

Чудесен лефер на скара, дет се вика още жив го пекохме. Разбрах какво значи израза да ти се топи в устата рибата. Чудесен вкус.
За готвача сме свалили една каса с чернокоп и леферчета за екипажа да направи, че ще изпращаме хора на Босфора. За някой хора беше мечтан риболов, а аз се кефя, че все пак се включих активно макар и за половин час.
Всичко си беше супер ама на сутринта почна кошмарен ден за мен. Три часа се борих да накарам мазутната помпа да засмуче от новия мазут. Отврат от всякаде. Накрая се наложи да налея малко старо масло във филтъра и така реших проблема. Подробност е, че маслото беше на най-долната площадка в машината и трябваше да го качвам четири етажа нагоре, после да го нося до носа на кораба и там да го пускам с въже няколко етажа надоло във шахтата на помпата. Подробност е, че ми трябваха само 70 литра за да напълня филтъра и част от тръбата. После разбира се трябваше да понапълня и танка, да отсепарирам дневното гориво за двигателя и пак да напълня танка. Всички тези упражнения след вчеращния тежък ден бяха направо неприятни. Поне вечерята беше приятна и вкусна- пържен чернокоп, бяло вино и трушия. А за по-гладните и пържена скумрия и пържена морска котка.
Черно море ни остави да минем спокойно ама на Босфора нещо размисли. Посрещна ни със силен вятър, вълни по два метра и здрав дъжд. Никито обаче упорит и сложил лампата. Слетобеда риба не изкарахме и се отчаяхме. Вечерта минавам да погледна и виждам някакви риби се въртят. И размера им хубав. Обаче нещо не искат чипаре. Упорствах, сменях ритъм и все пак провокитах удар. Излезе един чернокоп. Супер. Събудих адаша и пак на линия. Вече с голямо чипаре с пилкер. Ама ц. бягат от него. Никито вика ела да видиш какво ядат-микро скаридки и микро трицонки. Пак минах на малко чипаре и за десетина минути успях още един удар да предизвикам. Този път рибата си беше доста едра.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 15:32

(като си изкриви така опашката и главата не изглежда много голяма, май)Ама не яде това чипаре и това си е. Решавам да пробвам на ем. Слагам повод два метра, малко олово и парче от чернокоп. Ми и това не иска. Назлъндисва се. Вълната здраво подмята примамката и тя профучава край рибите. Все пак едно се излъга и се откачи. Има надежда. Още половин час упоритост и отново риба. И тя се откачи ама в касетата. И рибите изчезнаха от лампата. Останахме си с тези три рибки. Време е да опъна малко гръб, че след час съм на вахта.
Посреднощите все пак излязох да пробвам за рибки. Вятъра се беше усилил и се доближаваше до буря. На дъното изкарах един сафрид (само 40 метра е дълбоко). После още един. После едно леферче. Електришъна и той надушил по някакъв начин рибата се появи и почна да хваща карагьози. Аз се наложи да сменя няколко чипарета ама и аз се включих в риболова. Единствено това, че рибите бяха на дъното ни бавеше. За сметка на това бяха големи и борбени.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Удоволствието беше пълно докато не свирна телефона в машината. Време беше за маневра за минаване на Босфора. Почнахме да влизаме, вахтата ми свърши и ги оставих да продължават.
Два часа след това ме събудиха- сафрид имало. Ами като има ще ловим. Излизам- на котва сме на изхода на Босфора. Кораби много.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

До нас вързана барджа за слъч и от нея ловят сафрид. Включих се и аз да помогна на адаша да спасим честа рибарска. Час и половина имахме докато сдадем слъча и изпратим старите колеги. Новите като са дошли съм го проспал. За това време изкарахме половин кофа сафрид.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Пусниш-вадиш. Ама все по едно-две три рибета. Пръснат беше. После се наложи малко дизел да прехвърля тук-там и за агрегата да помогна да го запалят. И главна машина да приготвят за тръгване и тръгнахме. Бягам аз в кабината да спя бързо, че след един час съм на вахта.
Вахтата мина в претачане на горива и докато се огледам аха да приключи. Време беше за трансфера на мазут. Пускам помпата и не тръгва горивото. Много-много лошо. Хайде пак упражнението за луди ама този път мъкнах не отработено масло, а мазут от един друг танк. Един етаж по-малко катерене. А и фитера помогна с носенето. Напълних филтъра, пускам помпата и пак не става. Отново изтърва вакума и съм в начална позиция. Третия опит беше като втория със разликата, че на фитера му беше свършило работното време и сърце не ми даде да го карам да работи допълнително. Като и третия опит не стана заразах всичко и отидох да вечерям и да помисля малко. Имаше три варианта за проблема- един клапан да не е добре затворен(дето се пълзи по тунела докато се стигне до него), да изтърват дистанционните клапани или да идва малко течността с която се опитвам да създам поток. Ами по метода на изключването остана последното. Вече нямах сили да мъкна туби. Така, че използвах друга течност, дето я имаме на кораба в изобилие. Този път се застраховах и излях към сто и кусур литра. В 20:00 часа моите хора правят маневра за пускане на котва пред Дарданели, а аз най-накрая пълня отстойната цистерна. Като цяло помпата я преборих за няма и пет часа. Докато приключа и вън се стъмнило, хвърлили сме котва, електришана пуснал лампата и събрал едни едри стрелкащи се риби. Малко не ме държаха краката ио ми се огъваха на всяка крачка ама извадих и аз едно чипаре. Рибите се оказаха средиземноморски сафрид. Много много не харесваше чипарето и все по една риба се вадеше ама в добър ритъм. Сафридите бяха много борбени и едри. Оказа се, че не отказват мръвка ама все пак се плашат от дебелите месини и големите олова. Искаха си таккъмче на плувка. Кой да се сети и един гол телескоп в багажа да метне за такива случаи. Както и да е. Аз успях да набарам печеливш ритъм на клатене и постоянно имах закачена рибка на куката. Активността беше към час и за това време се справихме добре.

[You must be registered and logged in to see this image.]

(ей онова най-дребното е с размер на нашенски сафрид)
После намаляха кълванетата и отново беше време за бързо спане. Имах цели 90 минути за сън. На вахтата отново маневра. Ама трябва и танкове с горива да пълня. Четири часа не ги усетих как минаха ама крака не ми останаха.
На новата вахта пък главния двигател все искаше човек да го гледа, че се редувахме с моториста. Все пак почти си посвърших работата. Трансферната помпа отново отказа да работи. Писна ми от нея. Взе вече да ми се струва уюутно там в дупката дето е сложена. Този път за няма и два часа се преборих. За вечерта обаче се компенсираха нещата. Извади се голямата плоча и като се почнаха да се пекат едни чернокопи и лефери.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 15:45

После се приготвиха за печене и едни други. През това време извадихме по една бира и казахме наздраве на новодошлите. А на скарата ей-такива неща се случваха.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Уважихме си и улова и колегите. Аз си намерих онова леферче дето ми заби дванайдет зъба в пръстта и с особено голям кеф го сложих върху една филия мек, почти топъл хляб(как си личи, че сме с нов готвач) и го изядох, поливайки го с едно бексче. В това време около нас се редяха симпатични гръцки островчета.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Абе кеф и красота.
Два дена се занимавам с чистене на охладители от миди и кал. Моториста му писна да цапам ама няма как. Прав си е де. Той пък чисти и бърше за пристанището. Имаме още един ден само преход, а задачите дето са ни поставени са за десет дена. Утре трябва да са готови. Не ми побира главата как ще станат. В крайна сметка каквото успеем това ще свършим. Снощи електришъна на събра на по едно малко. Като за душата имаше зелева салата с риба тон, салата от прясно домати(купено от бабичка на пазара в Мариупол), пушена луканка и мариновани филета от чернокоп.
С новия готвач дойде и нов капитан. То обикновено така става, та нов капитан нови порядки. Днес отново се навря в машината защото имал да казва нещо на офицерите. Гледаме го...умно. Раздаде на всички по лист с работа. Даже и на шефа. Четем и пак гледаме умно. Тъпотии някакви. Къде да сме изчистили. Ама на половината неща, че постоянно тече нещо човека незнае. Писал. Ний пък да сме пишели къде са ни проблемите. Ами мойте са в конструкцията на кораба. Няма шпигати където ми трябват и няма тавички където трябват. Отделно и има изрязани дупки където не трябват и в резултат всичко е мръсно. Допълнително кораба е претоварен и забит с метър напред и това ми пречи на нормалния трансфер на горивата. Ама ще взема да му го напиша и да видя какво ще измисли. Ама капитан. Ще вземе да ни сервира някоя простотия подкрепена от офиса и после аз ще трябва да го мисля.
Капитана ни прави вече трето събиране за два дена. До сега ни обяснаваха как точно се претърсва кораб и най-вече машина за бегълци. Цял час простотии едвам не заспах. Имаше и разни странни твърдения-имали сме капаци по плитовете и други подобни.. Отделно трябвало да дигаме всички плитове( метални листове захванати на метър над тръбите за да може почти нормално да се ходи из машината) преди да почнем претърсването, а те са над 100 и на всеки има поне по четири болчета (повечето неподлежащи на отвиване) да сме вървяли в редичка по четири(под плитовете, дето и да се пълзи е почти невъзможно) и да се виждаме постоянно(ама че главния двигател не е прозрачен не го отчитат и все разни такива идеи. Изтърпяхме го де. Реално целия проблем е , че вече сме 19 човека екипаж поради икономии, а всички разчети са за 20 човека. Капитана е тревожен. В неделя искал да ни прави тренировки за пожар, за напускане на кораба и какво ли не, а машината нямало да участва, че имала сериозна работа.
Вече почти сме пристигнали и разбира се времето се разваля. До вчера имахме слънце и летни температури. Сега вън вали, духа и вълните са сериозни. Ще хвърляме котва и разбира се за риба се каним да пробваме. Ама с това гадно време незнам какво ще излезе. Като се замисли човек то си е нормално времето. Все пак е късна есен.
Явно съм заспал докато чаках да намерят дупката дето да пуснат котва. По едно време звъни телефона ама не тревожно, а някак рибно. Адаша хванал един сафрид с размер на скумрия. Слизам и аз ама със сериозното чипаре. Все пак големи риби ще ловим. Докато пусна въдицата и нова изнената.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ама много расов калмар. Аз изкарах набързо два сафрида, а адаша отново калмар. Значи трябва за калмарката да се кача. Провокирах всичко един удар и калмара се откачи. Сафрида пък взе да се назлъндисва на големите куки. Наложи се да ловим риби с тегло от 300 до 500грама на чипаре за сафрид с куки 9ки. Куки разбира се се губиха ама не толкова колкото очаквах. По едно време се завътя и гопа и там вече се наложи да сложим и месце по куките. Работата потръгна. По една по една едрите риби бързо взеха да пълнят касетата. Доста се откачиха и доста скъсаха. По едно време ми удари нещо много тежко. Аванс взимаше и с голяма борба го домъкнах до повърхността. Оказаха се два сафрида. Малкия 390 грама, а големия 520грама.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 15:59

(и този си накривил опашката. Абе какво им става на тези риби. За фотосесия не са ли чували).
Адаша ги дигна на ръка, че нямаше никакъв шанс иначе. Кеф. Отново сме наредили въдиците със стръв на дъното и периодично вадим по риба. Кълването обаче взе да се разрежда твърде много. Я да видим какво сме хванали до сега. Имахме сепия(онова дребното над окото на калмара дето е), калмари, заргана, гопа и сафрид.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Никито ме остави да вардя въдиците и почна да чисти рибата да е готова за скарата. Разбира се в това време се врътна пасаж на стръвта ми. Бързо действайки успях да хвана още десетина рибки. После имах удар и нещо тежко тежко тръгна да се вдига от дъното. Много зор беше докато го докарам. На повърхността се показа един голям калмар прегърнал здраво едра гопа закачена за чипарето ми. За такава ситуация само кепа е спасението ама нямахме приготвен. Надигнах леко, рибата се скъса от куката и калмара отиде да вечеря с нея. По едно време електришана свари да навакса с чистенето и материала за скарата е готов.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ние пък трябва да лягаме за малко, че вече наближава три часа, а от шест сутринта почваме моточистка на главния двигател. Едно бутало трябва да се смени, че масло тече от него.
Е спането нещо не се получи както трябва. Моточистката пък се проточи много във времето. Капитана час през час слиза да види до къде сме я докарали. Чак пък такъв интерес не е било никога. Слетобеда вече се изясни за какво били тези въпроси. Адаша казал, че ще правим риба на скара като приключим работата. Ама към четири слетобед не издържал на тормоза и занесъл на готвача риба да я изпържи и да миряса капитана. А при нас работата си вървеше отчайващо бавно. Чак осем и нещо вечерта се оказахме свободни. Голям зор излезе. После един телефон да си чуя момичето. Пожела ми наслука и от там на кърмата разбира се да видя какво е хванал електришъна. Имаше два калмара, четири заргани (от нашенските) и пет сафрида. Ихаа. Поглеждам във водата и под лампата гледам се събрали зарганки.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Докато пусна чипарето и изкарах една (не че зарганата хапи чипарето. Само се заинтересува. Прави пръстен около него от любопитство и в този момент надигаме пръчката и готово). На следващото пускане минах няколко метра надолу и напипах сафридите. Риба след риба. Докато стигна средата на дълбочината и вече удрят. На едно от кълванетата имах страшно дърпане и след доста борба, и аванс се чу даже, на повърхността се показа гигантски сафрид. Добре оплетен в чипарето. Бях сигурен, че е мой ама сам нямаше как да го дигна. Помогнаха ми и ето ме с трофея.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Моряка on Съб 12 Яну 2013 - 16:25

580грама. Вярно от уловистото ми чипаре вече нищо не ставаше и оловото ми също липсваше ама какво ми пука на мене. Взех следващото дребно чипаре и вместо стандартно олово за сафрид сложих 20грамово топче (друго нямах). Това въпреки всички правила се оказа невероятно уловиста комбинация. Кълването се усили. Вярно, че всеки сафрид оплиташе ама нали ми кълвеше. Бройките на хванатите от мен сафриди растеше бързо и дръпнах много напреде от колегата. Всичко хубаво си има край. Този път за края намекна един ураганен порив на вятъра. По палубата хвръкна де що има леко. И срещу нас започна да святка и гърми. Кораба взе да се сучи около котвата и с лекото олово вече не ми кълвеше. Наложи се отново да се качвам до кабината да взема дебелото чипаре със голямото олово. Пак потръгна работата ама доста по рехаво. Обаче изкарах и няколко пъти по две риби. Пред нас обаче ситуацията взе да става сериозна. Изведнъж светлините от брега изчезнаха. Светкавиците минаха около нас и леко утихналия вятър започна отново да се зсилва. На бегом пренесохме въдици, лампа и риба в инсенераторното и заваля. Порой. Гръмотевици, вятър. Огромно удоволствие е на човек да гледа това представление на природата от сухо място. Направих и една снимка на сафридите, защото калмарите и зарганите се оказаха някъде на дъното на касетата.

[You must be registered and logged in to see this image.]

От там рибата в хладилника, а ние на заслужен отдих.
На кея сме и лудницата е на ниво. Разтоварват кораба, бършим из машината, че можели на проверка да дойдат. После пристигнаха химикали. Което е добре, че от месец нямахме вече никакви. Разбира се точно на обяд(докато си дъфчех пилето) дойдоха и части за агрегата. И тях мъкнахме. От там се обадиха , че се чакал още един продоволствен шипшандър да идва и излизането ми отиде на кино. Ама четвъртия механик и той напира за излизане и от там и аз намазах. Моето излизане е уредено от три до шест слетобед, а после е колегата . Имам три часа. До града изкарах на бърз ход. Колко са четири километра. Снимах една забележителност.

[You must be registered and logged in to see this image.]

От там магазин от рода на Пикадили. Малко дребни неща за дома, някой сувенир и една печка духалка за топлене. Нещо нашите икономии правят и кой знае кога ще пуснат отоплението, а на мене вече сутрин ми е много студено. От там на Лидъла. Едно кафе да не съм без хич и обратно към кораба. Времето беше чудесно за разходка. Духаше вятър, валеше дъжд. Красота от всякъде.
Прибрах се и дъжда се усили и вятъра се усили. Втората смяна излезе, а на мен са ми пуснали лампа на кърмата. Вечерях пица. От там се навлякох с все служебни дрехи дето имам и уж за риба. Вълните до кораба са към метър. Вятъра огъва пръчката, а дъжда тропа по качулката. Тинята се е дигнала от дъното и риба няма.
Снощи късно дойдоха двама фитера и днес от сутринта са почнали ремонта на агрегата. Аз разбира се съм с тях докато мога. Основно дай туй дай онуй и незнам колко километра навъртях. За капак още части и материали дойдоха и вече сериозно ми се огъват краката. 18 часа е и аз се измъкнах и да ме търсят ме няма. Трябва и да се яде. Довечера от 24 часа пък сме на вахта отпочинали и свежи.
Няколко дена твърде много зор беше. Сега малко като дядовци се влачим из машината и все сядаме и ставаме с охкане. За вахтата си намерих идеална работа. Притривам дюзи за агрегата седнал на меко и на хладно. Е и ходя да греба мазут от топлия сандък, да отменя по малко моториста, че отново бълва.
16 часова вахта. …проблемите се струпаха накуп едновременно. Изгуби се някаде гориво за три дена работа на двигателя, отказа да работи автоматиката на котела, мазутния сепаратор реши да стачкува, на агрегата новите части се оказват различни от старите, гориво транферните помпи ми дърпат въздух и ходя постоянно да ги обезвъздушавам. От всякъде кофти новини. Работата е много сериозна и се борим да оцелеем. За мене най-зор е горивото. Опитвам се усилено да изсмуча каквото мога от танка и не става. Борбата е за литри, а на нас ни трябват тонове. Котела отказа да тръгне на автомат и през половин час един от вахтата се качва до него да гледа нивото на водата, а другия пуска и спира помпата. Единствено като добра новина е, че в толия сандък не блика мазут.
Няколкото дена пеход до Дарданелите ми се сториха седмици. Уж сме на осем часов работен ден, а в кабината се завъртам за по едно спане. Машините се развалят по-бързо от колкото успявам да ги поправям. Отделно продължава работата с мазута, котела, агрегата,компресора.
Разбира се капитана реши и да се тревожим. И то в един ураганен вятър.

[You must be registered and logged in to see this image.]

(туй да се покаже вятър на снимка при толкова много желязо на снимката си е….вятър работа, ама се пробвам)
И това го избутахме.
Мраморно море и дрейфа пред Босфора мнаха в опити да оправим охлаждането на пустия му компресор. Този път ми помагаха всички. За четири часа изкормихме двата охладитела, измихме ги и ги събрахме. Разбира се крановете на морската вода не държаха и се наложи заглушки да поставяме. Голямо къпане с морска вода му дръпнах. После се разхождах с едно аквариумче в обувката и с течащ гащиризон. Разбира се компресора отново загрява. Довечера пак съм на него.
Цяла нощна вахта борба с компресора. Оказа се, че вместо водна помпа имам празно място пълно с ето тези малки симпатични стриди.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Направо му идва на човек да почне да……. За капак някой ми беше охладил единия мазутен танк и трябваше да седя и да бая на сепаратора да отсепарира един много кофти мазут с относително тегло почти толкова колкото е водата. Как да е преборих нещата. Текат последни часове от прехода в Черно море и почват маневрите. На Азовско море отново събрахме де що чайки има около нас.

[You must be registered and logged in to see this image.]

(на снимката са сигурно стотина броя ама нещо се сливат с разпенената вода)
Предполагам трицонка си хапваха.
Отново сме в Мариупол. Малко маневрата беше на две части с два часа котва между тях да изчакаме да се изнижат някакви кораби от пристанището. Захапах вахтата от 00 00 часа и почнах маневрата за влизане. На кея почнахме горива да претачаме със някакви странни схеми от шефа. От единия танк да сме го махнели, че цапал. Уж другия не течал. А това, че на другия танк нивото се гледа с един маркуч и мазута го зацапва –не мисли. Щял съм да се оправя. В три сутринта шефа реши да сме вадели клапан на главния двигател. Не можело по светло-трябвало официално искане до властите да пишем и затова пари щели да вземат. Отиде до осем сутринта работата. Едвам гледах. От там малко закуска и лека нощ. На обяд се надигнах и отидох гориво да прехвърля за да съм свободен да изляза в града. Тъкмо съм на средата на прехвърлянето и ми идва шефа и ..да сме миели икономайзера. То представлява едни тръби с вода, навити в аспуха на главния двигател. Като работи двигареля от изгорелите газове топлим водата и правим пара без пари. Много работа е да се отворят всички капаци. Сигурно има 200 ръждясали гайки. После един трябва вътре да влезе (нали ми е обект и е много гадна работа- аз съм вътре). Да изгребе два чувала със сажди. После се мие с джета и всичко мръсно почва да пръска навсякъде. Разбирай на измитата и избърсана машина всичко сега е в черни сажди. За капак и кораба имаше крен и водата се изсипа не от където чакахме. Като посвършихме работата зарязах мотористите да обират последните гайки и да прибират инструментите. Време е да отида да се наобядвам и навечерям. То вече е седем вечерта ама чак сега има време.След хапването явно се отпуснах и ми треперят вече краката от умора ама трябва да сляза поне да закача тръбата и на дядо Мишо изрично да му кажа какво да направи. Щото сме щели да тръгваме уж сутринта и трябва всичко да е затворено.Заспал съм в девет вечерта, а в единайсет ми звъни отново шефа-къде била мръсната вода от миенето. Нищо не съм бил измил и разни такива кофти изречения. Даа за две денонощия ми се събра общо осем часа сън и ядене. Ще трябва пак да слизам в машината. След половин час се надигам и в полунощ съм на линия със някаква филия между зъбите. Имах още половин час мърморене и после почнахме главна машина за тръгване да приготвяме. Да я смажем и припалим. Както се казва време е да тръгваме. От Украйната видях …нищо. На два пъти излязох за минута на палубата, вдишах малко студен въздух с мирис на влажни въглища и толкова. Даже и снимка на стоманените блокове дето товарим не можах да направя.
Още едно денонощие изкарах на режим три часа сън и осем часа вахта. Силите ми свършиха. Толкова бях. Щефа е учуден. Как така ми се е спяло. Нали оня ден ми е дал почивка от пет часа. И разбира се ми продиктува списък от триисетина задачи дето за три дена да ги свърша. Както се казва работата загрубява. Почват да ми минават мисли да си взимам куфарите и да си се прибирам. Мотористите вече сериозно мърморят от работата и заканват да си ходят и те. Дано малко улегнат нещата. Трябва да се приберем здрави в къщи. Както и да го погледнеш-кофти мисли за едно твърде ранно утро. По добре е да легна и да поспя нормално. Да се надяваме, че утрото(моето е 11:11 на обяд.) е по-мъдро от вечерта.
Нов ден и утрото изглажда малко острите ръбове на проблемите. Работата пак е много ама след като се наспи човек и по- бива.
Е човек две хубави думи да не каже и веднага го оборват. Вечерта преди Босфора след цяла нощна вахта здраво бачкане последва начало на маневрата. С огромно удоволствие се качих в 4 и 15 да си почина и десет минути след това ме извикаха да съм направил агрегата за маневрата. Щото те щели сигурно и третия агрегат да ни искали. Това, че два месеца караме на два агрегата е подробност. Отиде до шест сутринта работата ама и не съм пазил чистота. Като иска бързина-можем и така. След мен остана бая масло разлято навсякъде и купове мръсни и мазни парцали.
Бункер на Истанбул. Това е добре да се види. Беше луда работа. Вечер. Вятър. Три барджи(5 000 тонни корабчета) завързани за нас. На единия борд подават мазут и дизел. На другия масло, туби и варели. Всичко се клати. Вълните блъскат по борда. Варелите повдиднати с крана се клатят като махало на гигански часовник. Въжетата с който са превързани барджите се разтягат като локуми и пращят на умряло. За капак има щурмово предупреждение и горивата и маслата се подават на максимална скорост. Всички се движим енергично в различни посоки. С една дума –лудница. После разбира се и маневра отлепих и една петчасова вахта-часа сме били въртяли. Така, че отново девет часова вахта и отново гледам като мишка в трици. Да спомена-електришъна и чипаре пуснал и лампа пуснал ама хванал само…нищо.
Бурята ни удари здраво. Вълните заливат кораба.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
Моряка
Моряка
глоб.модератор
глоб.модератор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 8071 Рожд.дaта : 30.12.1967
Години : 51

Върнете се в началото Go down

Риболов по комшийски Empty Re: Риболов по комшийски

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите