Малко стари истории

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Малко стари истории Empty Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 4 Фев 2013 - 13:53

Здравейте!

Имам няколко разказа, които съм писал преди и искам да ги споделя и тук.


National geographic

Беше края на лятото, бях си взел отпуск. Двамата с жена ми отидохме да се гмуркаме на Болата. Паркирахме колата на дясната буна облякохме неопрените взехме оборудването и се потопихме във водата. Вълните спирани от нос Калиакра и буната концентрират хранителни вещества за морските обитатели. Струпването на риба се дължи и на това, че водите наоколо при разбиването си в скалите обогатяват морската вода на кислород. Това, както и факта, че носа се явява голяма преграда за мигриращите риби, а скалите около него са дом на много и различни морски същества е предпоставка да се насладим на разнообразни сцени от морския живот.
Точно в началото на буната от външната страна към морето, където започва нос Калиакра на около 2 метра дълбочина, станахме свидетели на първите пасажи от риба. Бяха около стотина илари, които си похапваха в плиткото и при появата ни се разпръснаха, но след малко отново се появиха сребърните им тела. Малко по-напред влязохме в една малка пещера дълбочината на водата бе около 1.30 а свода се намираше на 2-3 метра. Оказа се, че имаме много интересна компания. Под водата, имаше двойка раци, които се боричкаха нещо. Над нас имаше двойка гълъби, на които пещерата беше дом. Останахме 10-15 минути направихме си по някоя друга снимка и продължихме напред. След известно време попаднахме на огромен пасаж от барбуна. Рибите бяха на около 4-5 м дълбочина, движеха се на около 50см над дъното успоредно на брега и приличаха на река от сребърно-червеникава маса. Пасажа преминаваше в продължение на 10тина минути и след като му се насладихме започнахме да разглеждаме живота между скалите откъснали се вероятно от ерозията или от земетресенията през годините. Там просто кипеше. Имаше толкова много и различни риби, че просто не успявахме да откъснем поглед. Огромни пасажи от пясъчни риби изпълваха цялото пространство от дъното до повърхността, най-обичам да се гмурна в средата на пасажа заобиколен от стотици хиляди риби да постоя малко и да усетя чувството сякаш летя в космоса заобиколен от хиляди звезди.
Имаше и много от обичайните обитатели на плитките крайбрежни води от групи морски кучки до големи струпвания на любопитни зеленушки, които буквално се блъснаха в стъклата на маските явно с цел да разберат кой сме ние и какво правим, че ги обезпокояваме. Видяхме също и много пасажи от илария в по-плитките води, които не ни обръщаха много внимание, а сякаш бързаха да се нахранят.
В същото време събирахме по-едрите рапани. Оглеждахме се, за места с по-едри миди, който да запомним и на връщане да напълним гагама. Аз се надявах и да зърна по-едри представители на морските риби. Бях се озовал на една голяма каменна плоча, на 1.5м под повърхността на водата. От ръба на плочата до дъното бяха около 4-5 метра. Самата скала имаше формата на куб, аз бях на повърхността и забелязах 7-8 тъмни силуета на около 3-4 метра под мен, които в това време похапваха и не ме усетиха. Свалих харпуна от бодиборда, който ползвам за буй, заредих го и започнах да обмислям как да направя засадата. Върнах се малко назад, така че да използвам ръба на куба за прикритие, гмурнах се до дъното и започнах да се предвижвам бавно. Надявах се рибите да са все още там. Достигнах до мястото, на което ги бях видял, гледах нагоре, но не ги виждах и тъй като въздуха ми свършваше изплувах бавно на горе. Точно си поех въздух и забелязах, че малко по-напред има вертикална цепнатина в скалата, която не стига до дъното, а свършва в стъпало и рибите пасяха на това стъпало и затова не съм ги видял, но и те не ме бяха видели. Прицелих се в една от рибите, която беше на по-високо и стрелата нямаше да се забие в скалата, стрелях и видях как стрелата продължава. В първия момент си помислих, че съм пропуснал, но после забелязах как рибата започна да се мята на въжето. Гмурнах се след нея, за да я уловя, но тя ми се изплъзна от ръкавиците. Още веднъж се опитах да я притисна в дъното, но пак ми се изплъзна, а вече ми свършваше и въздуха опитах и трети път. Точно, когато си помислих, че съм успял рибата са откъсна от въжето и се скри във водораслите по дъното. Съжалявах, че не съм успял да я взема, а още повече, че щеше да умре така ранена. Повъртях се още малко с надеждата да я открия, но за съжаление не успях. Реших да потърся подходящо място за засада и да опитам да уловя някоя риба. Открих един камък, който стърчеше на метър над пясъчното дъно на около 5 м дълбочина и около 3-4 м от друга група скали, ми осигуряваше добро прикритие. Гмурнах се и зачаках зад камъка с лице по посоката, от която бях забелязал да идва рибата. Чудеса Тогава видях такава картина, че само по телевизионните екрани съм гледал подобни! Точно срещу мен се задаваше огромен пасаж от малък сафрид-граца . Стотици риби, дори долавях шума от преминаването им, които незнам защо ми напомняше за свистенето на куршуми. Точно беше преминал и се зададе друг още по интересен пасаж от малки чернокопчета които се движеха със зигзаг образни движения и преследваха сафрида, а сребърните им тела се отразяваха от слънцето. Звукът от преминаването беше по-различен и приличаше по-скоро на барабанене на едри капки дъжд по повърхността на морето. Почти при всяко гмуркане попадах на подобни гледки, като се добавиха и барбуни и по-рядко преминаващи платерини (от който успях да отстрелям и закача на кукана 2бр.). Мислех си, че такива гледки има само по телевизията и бях благодарен, че присъствах на тази.
От време на време поглеждах и към плиткото, където жена ми се радваше на изобилието на риби в плиткото. Тя беше с късия неопрен, който е по-скоро за сърфисти а не за гмуркане. Може би бяха изминали два, три часа от както бяхме влезли и вече и беше станало студено. Започнахме бавно да се връщаме, а аз будалата къде се заплеснах, въобще не забелязах кога е достигнала до буната. Започнах да се озъртам и притеснявам. Така 2-3 минути, които ми се сториха цяла вечност. Забелязах я, на 30-40м от мен, между камъните на буната да се опитва да излезе. Незнам от къде се бяха взели и вълни, но доста се изплаших. Зарязах всичко и започнах да плувам колкото мога. Когато пристигнах и помагах да излезе беше много измръзнала и ядосана, а и малко уплашена. Какъв глупак бях само не мога да опиша уплахата, колко много я обичах и как бях допуснал да я оставя да излиза сама.


Какви поуки ми останаха от този ден :

Да не забравяме колко опасно може да е морето във всеки един момент, колкото и красиво да ни се струва „Нито една риба или преживяване не са по-важни от нас самите” , както каза един от вас.
Предварително да уговаряме пътя, начина на влизане и излизане.
По-възможност да сме добре оборудвани и подготвени (Да носим буйове).
.


boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 11 Фев 2013 - 12:21

Лавракът


На следващият ден отново бяхме на Болата. Този път, бяхме взели гумената лодка и се надявахме да половим малко риба. Духаше силен вятър от сушата към морето с посока североизток. Високите червени скали предпазваха морето от поривите на вятъра и морската повърхност покрай тях беше съвсем леко набраздена, но навътре в морето се образуваха бели зайчета.
Бяхме спрели на лявата буна. Свалихме оборудването от колата и решихме първо да натоварим лодката и така да влезем във водата. Миналата година от силните вълни един панел от конструкцията на буната, се беше преместил и осигуряваше по удобно място за влизане. Без да се заобикаля буната. В момента, в които стъпих във водата усетих как хиляди иглички се забиват в крака ми и моментално го извадих. Не бях очаквал нещо такова. Предният ден, като се гмуркахме водата беше много топла, а днес ледено студена.
Силният вятър от сушата беше закарал топлия горен воден пласт навътре в морето, а на негово място от дълбочина беше дошъл ледено студен. Като се огледах забелязах, че няма никого от плажа във водата, а рибарите пускат грип в залива. Много често при такава рязка промяна в температурата на водата, големи пасажи от риба влизат в мрежите на рибарите. Бях решил да се погмуркам, но ледената вода ме отказа. Остана ни само риболова от лодка.
Настанихме се колкото е удобно в лодката взехме въдиците и сложихме чепаретата, и започнахме да ловим. Не смеех да влезна много на вътре понеже бяхме само на гребла, а вятъра не беше никак слаб. Нали и предния ден бяхме видели, че рибата е на плиткото. В началото пробвахме пред големите скали в ляво от буната, после се преместихме в залива след Болата, но и там нямаше нищо. Накрая решихме да отидем там, където се гмуркахме предния ден. Разстоянието не бе никак малко за малка гумена лодка на гребла може би около километър. По средата на пътя трябваше да пресечем място, което не беше защитено от вятъра. Това беше просеката между двете буни, а вятърът движещ се по долината между двата склона усилваше своя порив и набраздяваше морето. Попаднахме на попътен вятър, само че ни отнасяше навътре, а не в желаната посока. Вече не мислехме да ловим риба, а само как да излезем. Само този, които е гребал с гумена лодка срещу течението на река или срещу вятъра в морето може да разбере за какво става въпрос. Гребе, гребеш но стоиш на едно място или дори се връщаш назад. Само малко да се отпуснеш и всичките усилия, които си вложил преди това се стопяват. След като разбрах, че не напредваме реших отново да потърся защитата на буната. Така попаднахме на по-спокойни води и излязохме на брега. Остана ни една много приятна разходка без нито една уловена риба.
Подпряхме лодката на буната, малко да поизсъхне от солената вода и отидохме да видим каква риба са изкарали рибарите. Имаше може би около 40 каси, с едра барбуна. Някои хора я наричат царска риба поради това, че има само една централна кост и дори царя когато е яде не би могъл да се задави, а и има много добри вкусови качества. Жалко, че тази риба при нас не е много оценена и се изкупува на по 2-3 лв. В Гърция е 5-6 пъти по-скъпа, но и по-едра и се счита за деликатес.
Докато аз се бях загледал в касите с риба жена ми чула как на буната едно дете казвало, че има някаква умряла риба във водата и дойде да ми каже. Погледнах и в действителност на около 20-30 метра от буната имаше някаква риба на повърхността на водата. Незнам дали ми се стори, че рибата помръдна или това беше от вълните. Имаше и чайки в небето, като си помислих, че ако рибата е мъртва те щяха да си похапват доволно. Без да се замислям повече взех лодката, както беше подпряна на буната, хвърлих греблата вътре. Казах на жена ми, че влизам пренесох лодката през просеката на буната, хвърлих лодката във водата, скочех в нея, сложих греблата и започнах да греба. Незнам колко съм гребал, но жена ми разказва, че лодката не се е докосвала до водата. Когато доближих рибата забелязах, че е много голяма, не бях виждал преди това толкова голяма морска риба. Малко ме достраша, да не я изплаша не виждах да е ранена. Адреналина ми се беше покачил и досега още не мога да разбера как точно стана. Бях се доближил до рибата тя леко помръдна и застана на една страна аз успях да си прекарам едната ръка под корема и, и да си плъзна пръстите в хрилете и, а с другата ръка я прегърнах и я прехвърлих в лодката. Беше голям лаврак. Сърцето ми биеше до пръсване, рибата беше в лодката, а аз се чудех как да я задържа и да я изкарам на брега. Знаех как понякога по-едрите риби доста се борят, дори след като са изкарани на брега или са влезли в лодката. В лодката бяхме аз, лавракът и двете гребла. В първият момент, си помислих да изкарам греблото и да ударя рибата. Видях, че едното гребло вече се е изплъзнало от лодката, защото в бързината не го бях завързал. Тогава забелязах въжето, което бях завързал за носа на лодката взех го и го прекарах през хрилете на рибата.. Лавракът има гръбна перка с много шипове. В борбата да го завържа шиповете бяха пробили надуваемото дъно и един от бордовете на лодката и тя беше започнала да спада. С помощта на едното гребло достигнах другото, което не се бе отдалечило много. Така вече с две гребла и завързана риба имах по-голям шанс. Стиснах рибата между ходилата на краката ми и започнах да греба. Реших да не излизам там от където бях влязъл, а да обиколя буната и да изляза зад буната, понеже ме беше страх да не изтърва рибата. Трябваше да влезна малко по-навътре защото имаше рибари, които хвърляха въдици от буната. Не мога да опиша адреналина, които изпитвах. Краката ми трепереха, незнам дали от това, че стисках рибата и забелязах как по кракът ми се стича кръв или от студената вода, а може би и това, че лодката спадаше и в нея беше най-голямата риба която съм улавял някога. Дори си мислех ако тръгне да потъва лодката да отвържа въжето, което всъщност беше един сезал и така колкото и да е студена водата да доплувам с рибата до брега. Не се стигна до там и дори лодката можеше да издържи и още. Когато излязох на брега се събраха много хора. Всички искаха да видят това чудовище, което все още беше живо. Един от търговците на риба дори предложи да го купи, но ние отказахме защото такава риба се пада веднъж в живота и не бива други да и се наслаждават а само най-близките и приятелите. Аз бях много радостен и щастлив, че успях да хвана с ръце тази риба. Благодарен съм, благодаря и за това, че успях да се докосна до такава прекрасна риба.
Няколко дни след това прочетох, че лавракът предпочита топлите води. Стана ми странно какво се беше случило,но като прочетох из нета и в разговори с приятели, това се е случвало и преди, когато рязко се промени температурата на водата.
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  Мънцата on Пон 11 Фев 2013 - 13:43

Ииииибаааасиии лафрака eyeballs_icon :217b315cad77fe Боянски, завиждам ти братче, такова нещо верно малко хора могат да видят тук на живо, камо ли да пипнат sunglasses2 Колко кила е тва бре fishing1
Мънцата
Мънцата
...........................
  ...........................

Регистриран на : 08.10.2009
Брой мнения : 12941 Рожд.дaта : 19.05.1971
Години : 48

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  roko koko on Пон 11 Фев 2013 - 14:14

Точно това се е случило,рязката промяна на температурата на водата го е довела до това състояние.Наскоро някой разправяше подобна случка .Късмет голям си имал ,направо както ми е гладно черна завист се спусна пред очите ми ....... spying
Да си жив и здрав още такива слуки да имаш :609c1f728720fb
roko koko
roko koko
...........................
  ...........................

Регистриран на : 14.09.2010
Брой мнения : 4373 Рожд.дaта : 23.04.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 11 Фев 2013 - 23:22

Благодаря! Морето много ни дава, но и много взема. Прекланяме се пред него и неговите обитатели и домакини, както каза един от вас ние сме само гости. Това беше дар, от морето. Дар за един гостенин,който се надява да бъде добър с домокина и да го уважава. Благодаря за този дар. Усещането да се докоснеш до такъв дар го пожелавам на всеки, които обича и уважава морето.
Този дар тежеше 5.5 кг но срещата с него тежи много повече.Пожелавам за всеки с мерак да има на калпак поне по един лаврак.
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  Мънцата on Пон 11 Фев 2013 - 23:37

Поет си тиии, поет 556b43b07afed4656d79
Мънцата
Мънцата
...........................
  ...........................

Регистриран на : 08.10.2009
Брой мнения : 12941 Рожд.дaта : 19.05.1971
Години : 48

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  emanuil on Вто 12 Фев 2013 - 0:10

Не четох целия пост , щото е много дълъг , но снимките ..... :217b315cad77fe clap ,дали има някой друг да е удрял такова нещо в Черно Море 12666 .
emanuil
emanuil
...........................
  ...........................

Регистриран на : 31.08.2010
Брой мнения : 618 Рожд.дaта : 23.02.1971
Години : 48

http://www.nordcool.bg/

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Вто 12 Фев 2013 - 1:03

Здравей, колега Емануил! Не съм го удрял, харпунът е просто за фон.
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  rikitikitavi on Вто 12 Фев 2013 - 8:09

emanuil написа:Не четох целия пост , ...... .
много изтърваш nono
rikitikitavi
rikitikitavi
...........................
  ...........................

Регистриран на : 25.02.2010
Брой мнения : 2273 Рожд.дaта : 12.05.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  tolio_pm on Вто 12 Фев 2013 - 12:03

emanuil написа:Не четох целия пост , щото е много дълъг , но снимките ..... :217b315cad77fe clap ,дали има някой друг да е удрял такова нещо в Черно Море 12666 .

Бате Васко Атанасов-Лаврака:

[You must be registered and logged in to see this image.]
Стамен Царков-Царево:

[You must be registered and logged in to see this image.]


Любо Ловчев-Варна-9кг.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Пак Стамен :217b315cad77fe


Последната промяна е направена от tolio_pm на Вто 12 Фев 2013 - 12:06; мнението е било променяно общо 1 път
tolio_pm
tolio_pm
...........................
  ...........................

Регистриран на : 18.10.2010
Брой мнения : 66 Рожд.дaта : 10.03.1978
Години : 41

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  emanuil on Вто 12 Фев 2013 - 12:06

c6a5fe8fcd923ebeb917 717537 thumbsUp_icon
emanuil
emanuil
...........................
  ...........................

Регистриран на : 31.08.2010
Брой мнения : 618 Рожд.дaта : 23.02.1971
Години : 48

http://www.nordcool.bg/

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  Мънцата on Вто 12 Фев 2013 - 12:49

Маалииии eyeballs_icon eyeballs_icon eyeballs_icon
Мънцата
Мънцата
...........................
  ...........................

Регистриран на : 08.10.2009
Брой мнения : 12941 Рожд.дaта : 19.05.1971
Години : 48

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  СЪНДИ on Вто 12 Фев 2013 - 12:52

thumbsUp_icon
СЪНДИ
СЪНДИ
...........................
  ...........................

Регистриран на : 05.12.2009
Брой мнения : 2852 Рожд.дaта : 03.09.1958
Години : 61

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  rikitikitavi on Вто 12 Фев 2013 - 13:50

:217b315cad77fe :217b315cad77fe :217b315cad77fe
rikitikitavi
rikitikitavi
...........................
  ...........................

Регистриран на : 25.02.2010
Брой мнения : 2273 Рожд.дaта : 12.05.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  vatus on Вто 12 Фев 2013 - 14:47

Рики, недей си търка много очите, щото и твойто постижение е уникално. Да направиш дубъл на лавраци си е постижение и слука която мноооооого рядко се случва. super
vatus
vatus
...........................
  ...........................

Регистриран на : 11.06.2009
Брой мнения : 2774 Рожд.дaта : 14.02.1956
Години : 63

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  rikitikitavi on Вто 12 Фев 2013 - 17:13

Първия ми вдян лаврак е още жив в спомените ми. Беше лятото ама имаше десет дена ураганен западен вятър. Суответно беше паднал пасаж с калкани. По него време нямаше забрани и ограниченията за килограми за морска риба не знаехме че ги има(значе е било поне преди 16години или повече). Морето беше като тава. Вече бях поне пет часа във водата при сериозна за тогавашните ми плавници дълбочина от десетина метра. В малката лодка дето беше вместо буй имах доста риби и реално вече нямах грам сила. Бях решил да плувам към най-близкия браг и от там да газя и да дърпам по вода. Вече се виждаше пясъчното дъно и дълбочината беше към три метра. Под мен се събра гъст пасаж с ува. Спрях щот батериите свършиха и докато събирах сила се наслаждавах на играта на рибките под мен. Изведнъж под мен се отвори голяма дупка в пасажа и един огромен лаврак се оказа точно под корема ми. Беше поне 6кг или нагоре. Ама харпуна ми сочеше напреде. Докато успея за осуча харпуна на обратно рибока се плъзна по посока на плавниците ми. Аз съответно се опитах да направя живо йогииско осукване дето увисна на тричетвърти оборот и загубих рибата в пасажа с ува.
А двата лаврака явно ми бяха подарък от Нептун. Още не мога да повярвам, че успях да ги взема.


rikitikitavi
rikitikitavi
...........................
  ...........................

Регистриран на : 25.02.2010
Брой мнения : 2273 Рожд.дaта : 12.05.1975
Години : 44

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Вто 12 Фев 2013 - 17:58

Благодаря, за снимкити Анатоли! Големи страшилища, а хората на тях са дали мого жертви за да заслужат това.
Ники на теб ти пожелавам повече срещи с лавраци и ощее много хубави разкази..
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  tolio_pm on Вто 12 Фев 2013 - 21:22

Така е Боби,това са хора , който са поне по 300 дни в годината у "синьото"
Поздрави за разказите и снимките-перфектно
Поздрави на теб и семейството :609c1f728720fb
tolio_pm
tolio_pm
...........................
  ...........................

Регистриран на : 18.10.2010
Брой мнения : 66 Рожд.дaта : 10.03.1978
Години : 41

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Сря 13 Фев 2013 - 17:25

Благодаря! Поздрави и на твоето семейство! Живи, здрави и наравни!
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 18 Фев 2013 - 11:33

Кефалът-Платерина



Седмица след това пак сме на Болата. Времето беше слънчево, а в морето леки вълни, които много рядко образуваха зайчета, вятърът беше по-скоро изток от колкото югоизток. По буната се бяха наредили рибари с бомбарди и чепарета и от време на време вадеха по-някоя риба. От улова им ни стана ясно, че няма много риба, но за час два може да се напълнят един два тигана. Влязохме от лявата страна малко да се гмуркаме. Водата още не се беше стоплила много, а и това, че имаше много медузи накара жена ми да излезе рано. Аз поостанах още час, стрелях по една-две риби, но без успех. Малко преди да изляза жена ми каза, че един човек на буната хващал по2-3 сафрида при всяко хвърляне. Аз забелязах, че на повърхността между медузите покрай буната има много малки пасажи от граца. Интересното беше, че се движеха между медузите сякаш ги използваха за прикритие. Повъртях се малко да се поогледам за някоя по хубава рибка, но не видях такава. Не е приятно да се гмурка, там където рибарите хвърлят въдиците, и не бива гмуркачите и рибарите да си пречат, а да си помагат. При едно от последните гмуркания на камъка до мен забелязах едно скъсано чепаре, което явно беше стояло във водата поне ден два. Взех го, беше само с 5 куки и оловото беше предварително намалено от предишния собственик на около 20g. Винаги нося въдица и машинка в колата, така че като излязох направих един бърз монтаж и започнахме да хващаме. Рибките не бяха големи дори бяха и маломерни, но не мисля, че с нашия улов бихме застрашили популацията на сафрида. Не оставях оловото да падне до дъното. Не хвърлях навътре, а точно пред тетраподите, където бях видял преди това рибите, дори и не го оставях да потъне много. Почти с всяко хвърляне се вадеха риби. Голяма част от тях се откачаха още по тетраподите във водата, понеже пръчката ми беше 2.70м, а и част от контрите на куките ги нямаше, но винаги оставаха по 1-2 а понякога и повече. Така за около час и половина напълнихме три-четири пръста от кофата с граца. Решихме да спрем, защото си бяхме хванали колкото за една вечеря с прясна риба.
Точно бяхме прибрали въдицата и забелязахме делфините. Дойдоха от към Русалка. Бяха от най-големите срещани в Черно море делфини-Афали. Стадото може би беше около 20 делфина, движеха се на групи от по 2-3 делфина като най-близките бяха на около 50на метра от буната. Повъртяха се 2-3 минути пред буната, след което изчезнаха и се появиха между двете буни . Хората се бяхме събрали на буната и всеки гледаше да си избере по-удобно място за наблюдение на делфините и тяхната игра, а всъщност това беше игра на котка и мишка. Част от делфините бяха под водата и не позволяваха на рибите да се скрият в дълбочина, като същевременно с това ги събираха в кръг и ги принуждаваха да се събират към повърхността. На повърхността ние наблюдавахме как друга част от делфините, засилвайки се в пасажа с риба скачат над водата и откриват мощните си тела, след което с плясък се връщат във водата. Това продължи около 15 минути. В резултат, на което се образува огромно червено петно в морето от следобедната закуска на делфините.
Реших да посъбера малко рапани за гарнитура към грацата. Облякох неопрена и влязох във водата. Още с влизането ми видях пасаж от големи риби, а водата беше до кръста и помолих жена ми да ми донесе харпуна. До тогава не бях виждал пасажи от толкова големи риби в нашето море. Изглеждаха много нервни и въобще не се спираха, а само се движеха напред назад в плиткото. Може би бяха наплашени от делфините, които видяхме преди това. Делфините бяха и причината да са на плиткото в залива и да не смеят да отидат в по-дълбоки води. Да стоят от защитената от ветровете страна на буната в плиткото между камъните, където обикновено има само малки рибки. Рибите се движеха предимно на границата образувана от пясъчното дъно и групата камъни Групата от камъни ми осигуряваше и добро прикритие. Въпреки това, че рибите бяха много и големи първите няколко изстрела не можах да отстрелям риба. Просто стрелата ми не ги достигаше, държаха се на малко по-голямо разстояние от колкото можеше да стреля харпуна ми 75ца. Криех се зад един камък и се надявах да дойдат по-близо до мен. Когато приближаваха, само леко да помръднех и им виждах опашките. Така може би около половин час се дебнехме и с всеки пропуснат изстрел си мислех, че това е било последния и пасажа ще изчезне. Може би страха на рибите от делфините е бил много по-голям, защото те продължаваха да стоят в плиткото. В един момент ги изгубих от поглед и си мислех вече да излизам, когато забелязах, че пасажа е между мен и буната. От теченията се беше образувал канал дълбок около 1.5 метра 7-8 дължина и около 2 широк, които започваше точно в началото на буната. Пасажът беше в този канал и рибите след като ме видяха започнаха много бързо да се изнизват, като трябваше да минат между мен и буната. Помислих си, че това е много добра възможност и не трябва да бързам, а да изчакам точния момент. Пропуснах много риби и вече си мислех дали са останали още когато се зададоха 4 големи риби прицелих се в най-голямата стрелях и видях как стрелата се забива в камък заедно с рибата на нея. Изстрела беше много точен. Стрелата беше влезнала малко зад единия хрилен капак и беше излязла през другия. Сигурно беше прекъснала гръбнака на рибата защото тя не помръдваше. Това беше и първата ми голяма риба, която бях отстрелял. До този момент можех да се похваля повече с риболова на попчета от колкото с бели големи риби. Радостта ми беше голяма. Жена ми е успала много точно да улови момента на радостта, защото аз не мога да го опиша.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Доста време си мислех, че тази риба е кефал, може би поради това, че беше толкова голяма или поради това, че не бях улавял преди това кефал, а и не бях чел достатъчно за рибите. И да знам, че жълтото петно на хрилния капак е един много важен белег, че това е платерина, а и това, че формата на телата им е различна.
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 25 Фев 2013 - 17:47

Сезон 2011


Времето прекарано през зимните месеци на 2010-2011 използвах за да прочета повече за рибите в нашето Черно море. Имам една книга „Черно море под вода” от Любомир Клисуров, подарък от жена ми, която доста често разлиствах и дори си записвах разни неща. Така ,а и не без помощта на интернет успях да открехна малко вратата на познанията за подводния свят.
Първите ми няколко гмуркания, минаха без много голям успех, но въпреки това видимо усещах разликата от миналите сезони. Макар времето прекарано под вода да не беше много, при всеки излет успявах да улуча поне една риба. Интересното беше, че просто всеки път рибите ме допускаха по-близо до тях и ставах все по-уверен. Мислех си, че харпунът ми е малък и за това не мога да достигна до рибите, но се оказа, че техниката ми не е била много добра.
Първата риба която взех, мисля че беше на Болата или поне за нея си спомням сега. Един приятел беше на Болата заедно с годеницата си. Не се бяхме виждали от много време и по-голямата част прекарахме на хавлиите и на заведението на плажа, но накрая влязох във водата. Бях се гмурнал точно на ъгъла на буната бях легнал на пясъка, може би на 6-7 м и се криех зад един тетрапод, които беше наполовина засипан. Опитвах се да тренирам техниката на засада след като се появи пасаж от илария, и на няколко пъти рибите си доближаваха толкова близо, че можех да ги достигна с върха на харпуна, дори се опитах и да стрелям по тях. При едно от излизанията ми забелязах кореми на няколко хубави риби, които бяха няколко метра над мен и малко в страни от мястото, на което се гмурках. Гмурнах се отново, рибите бяха на около 3 метра дълбочина зад един тетрапод, реших да се гмурна под тях и бавно да ги доближа. Рибите си похапваха по тетрапода и въобще не ме забелязаха, до момента в който една направо се насочи срещу харпуна ми. Стрелях и видях как стрелата преминава през рибата.. Понеже бях влезнал без кукан, излязох веднага след това, но бях много доволен, че успях да улуча рибата по начин, както го описваха хора, които са прекарали много часове под водата.
Следващите няколко излета също продължиха по подобен начин. Дочаквах рибите да ме доближат стрелях много, но на кукана имаше най-много една риба. В средата на лятото, на почивка в КК Дружба беше един приятел със семейството си. По професия е професионален войник и също е запален по подводния риболов. Беше с един 65 см харпун, което не му попречи да се прибере от почивката с доста риби. Разказваше как стрелата много често достигала рибите, но не можела да ги пробие. Сменихме върха на стрелата с по-тънък накрайник и попаденията и резултатите незакъсняха. Един ден се бяхме разбрали да се гмуркаме на Фичоза. Отидохме точно по обяд в най-голямата жега и никаква риба не видяхме с изключение, на един пасаж от иларий. Въпреки това този ден се оказа доста поучителен за мен, за това, че се научих да водя рибата. До този момент много често пропусках дори и рибите, които са близко до мен. А този ден Петър ми показа как да водя рибата и така от истински войник научих техниката на водене на мушка.
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 11 Мар 2013 - 9:43

Първите 5

Пак сме на Болата, последните няколко пъти когато идвахме винаги си тръгвахме с по една риба на кукана, една кофичка миди и една рапани. Тази ден обаче нямах слука. Обикалях тетраподите на буната, скалите около брега пясъчните места никъде нищо не видях. Това безрибие както му казват някои ни накара да си тръгнем по-рано. Малко преди Българево решихме да се отбием на Зеленка да погледнем как са там нещата. Паркирахме колата преди буната. Жена ми каза, че не и се влиза и ще остане в колата. Аз облякох още мокрия неопрен, взех боди-борда, който ползвам за буй и влязох във водата. Слънцето беше ниско, водата беше по-топла от колкото на Болата,а видимостта 4-5м. Още с влизането забелязах как няколко платерини буквално ми минаха през краката. Само бях чел и бях гледал клипове с толкова много риби в плиткото. Сложих плавниците „гмурнах се” на 1.50 и бавно започнах да наблюдавам какво става В началото имах и малко проблеми с боди-борда, въжето се заплиташе и така след като изгубих доста време реших да го закотвя и да обикалям около него.
. Не виждах рибите да пасат, а само как се стрелкат от брега по посока навътре в морето. Легнах перпендикулярно на посоката, от която ги бях забелязал успоредно на брега. Първият път пропуснах и малко ме доядя, че не изчаках достатъчно. Вторият истрел беше по-точен стрелата премина през рибата и тя започна да се премята, за да се освободи. Натиснах я в камъните и я хванах здраво за хрилете. Адреналинът се беше покачил. Извадих рибата над водата и я размахах да се похваля на жената ,след което я сложих в живарника, който завързвам на бодиборда.
Точно преди буната има един камък, който се показва малко над водата иначе си е доста голяма скала. Преди да направят пътя този камък беше по-навътре, но сега след като укрепиха брега е на около 4-5метра от брега. Легнах от дясната страна на камъка с посока към морето. Появиха се няколко риби, които идваха към плиткото и като ме видяха завиха от другата страна. Аз ги последвах. На плиткото като усетиха накъде отиват нещата решиха да се връщат назад, но аз ги чаках ....прицелих се поведох рибата стрелях и резултатът вече беше 3на 2. Три изстрела и две поредни точни попадения. Това ми бяха първите поредни точни изстрела. След като ми отне доста време да обработя рибата, да стигна до боди-борда и да я прибера в живарника. През това време видях още няколко риби, които изплаших и реших да помоля жена ми да ми хвърли кукана от колата. Просто бях влезнал само за малко и бях решил, че не ми е нужен и не го бях взел. При веда на следващата риба чак ме досърбяха пръстите, защото беше по-голяма от останалите. Тя си похапваше от един камък, аз бях зад нея, без да ме види, а по-скоро ме усети и се обърна в този момент стрелях. Тя също се озова на кукана. Уцелих и още 4 риби, от които успях да взема само 2, а другите две се скъсаха от въжето. По важното беше, че започвах да усвоявам воденето много по-добре, че техниката ми се подобряваше а и резултатите също.
Този ден сутринта баща ми също е бил на Зеленка, да чака рибарите да излязат и да вземе малко риба. Разказа, че сутринта е имало много делфини.
Седмица след това програмата пак е Болата. Кофа миди кофа рапани и никаква риба. Бързахме много трябваше да се приберем в Каварна. Беше ми интересно как е на Зеленка, и решихме само да погледна за 10-15минути и да тръгнем. Спираме колата гледам двама колеги с бомбарди хвърлят от брега. Вземам само плавници маска и харпун ,сядам на камъка обувам плавниците слагам маската потапям се и в момента на зареждането виждам две риби първата подминава, но втората е простреляна. Хващам я, както обичайно съм без кукан. Доближавам се до брега и я хвърлям на пътя. Влизам пак, обикалям скалата виждам още един пасаж стрелям пропускам и излизам. Жена ми чула коментара на колегите „ Къв е тоя, още не е влязал и вади риба”. Казах им, че съм видял рибите на плиткото успоредно на брега и на 4-5м от него. Един от тях остави въдицата и облече неопрена.
Не знам дали рибата се беше задържала цяла седмица, но си беше факт, че я имаше отново. Наблюденията ми са, че откакто направиха много мидени полета край Каварна, рибата се завърна. Както каза един местен капитан „Колкото повече делфини толкова повече риба”.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 18 Мар 2013 - 13:59

Над водата
От жената



Пристигнахме на Зеленка – Красота! Природата там е неповторима. Не рядко водата е като варов разтворен и не са много случаите с видимост повече от 2 метра, но този ден беше от добрите. Накъдето и да погледнеш, душата ти се пълни с цветове и... радост. По ярко червените отвесни скали струят знойни кристални води, а буйните влаголюбивите растения развяват като полудели зелените си рошави коси. Небето – високо и ясно; слънцето – забулено в руменината за приближаващия залез; морето – синьо, ярко синьо – блян.

Преди ден си бяхме взели нов фото апарат. Сега беше моментът да го изпробвам – режими, филтри, приближение ... Идеална възможност да се убедя, че сме направили правилен избор.




Боян ми метна една експресна целувка и се изстреля към водата. Естествено, не пропуснах възможността да се полюбувам през обектива на моя ловък гмурец, който вече нахлузваше нетърпеливо плавниците и маската си. Имах намерение, след като той се гмурне и отдалечи, да се обърна на дясно – към Каварна и да наблюдавам десетина минути снижаващото се слънце. Хвърлих един бърз поглед към набелязания обект – само за миг. Боян цопна във водата и аз се вторачих в него, вдигнах ръка, за да го изпратя. Винаги се обръща към мен навлизане, за да му помахам – така му пожелавам “На слука!”. Но този път не го направи. Дори не се показа над водата ... през първите 4 секунди, а на петата изскочи с вдигнат нагоре харпун в лявата ръка и блестяща платерина в дясната. А между тези две насочени към небето ръце “копия”, като че ли изгря слънцето – огромно, парещо – не усмивка, а усмивчище.




В този миг двамата рибари, които хвърляха бомбарди на дванадесетина метра от нас свалиха въдиците. Секунда тишина ... и внезапен крясък: “Какъв е тоя? Дори не влезе, а вади риба!”




... Не зная дали заснех залеза, не помня. Не успях да заснема и този уникален момент. Но улових и запазих в сърцето си най-важното – щастието и трепетът в горящите очи на най-щастливия мъж в онзи миг, в очите на моя мъж!

Това видях от брега аз – жената ;-)






Нов фотоапарат



В началото на пролетта, на празника-на гората в Българевската гора се събират младежи от Българево. Приготвят се салати, пекат се скари, пийва се бира вино и ракия кой колкото носи и колкото може да изяде и да изпие, играе се футбол на някоя поляна или се поляга по-платнищата и си изкарва страхотно сред природата . Някога, когато ни поканят и имаме възможност и ние присъстваме и участваме в забавленията.
Една година точно бяхме отишли и започна да вали дъжд. Почакаме десетина минути в колите, но продължаваше да вали тогава един приятел предложи да отидем на вилата им в Могилище, където си изкарахме много добре. След като спря да вали, играхме футбол на селскостопанското летище до селото и също беше много забавно.
Друг път събиране то е било в пещерата, която се намира точно под арката на нос Калиакра, коментарите след това бяха, че не са посмели много да си пийнат. Миналата година отново се канеше да вали, компанията, която обикновено се събираме и ни организира Краси, направиха събирането, в неговата къща в Българево. Тази път, бяхме взели и дъщеря ни, която тогава беше на година и осем месеца и искахме да сме на вън и на зелено. Затова потърсихме едни други приятели, които също се събират на една поляна близо до хижата в гората. Всички бяха все отбор юнаци, бяха опекли агне имаше и много салати ракия мезета, Щерю беше изкарал и крабове. Ние си бяхме разпънали и палатката, бяхме забили знамето и се радвахме на игрите, на дъщеря ни.
Там се запознахме с Йордан и от дума на дума се оказа освен, че празнуваме имен ден на една и съща дата а рожденият ден на дъщеря му съвпада с моя,имаме и много общи неща-и двамата се грижим за лозе и правим вино, като и това че във Варна живем много близко, а и дъщерите ни ходят в една и съща ясла дори бяха в една и съща група за един период от време. Така изкарахме 3-4 часа правихме си много снимки и се забавлявахме.
Като си тръгнахме минахме по пътя, който минава покрай гората и слиза долу, до помпената станция. Често спирахме, за да направим снимки на разцъфналите в жълто, лилаво, синьо и бяло кренове. Платото около Болата все още е запазило неповторимата си природа и е съхранило усещането за отдавна отминалите времена. Винаги когато минаваме от тази страна се любуваме. На червените скали и издълбаните пещери още в пра стари времена. Все си мисля, че това място преди е било много важен религиозен център, поради това, че на близо има много червена пръст, образувана от минералите наоколо. Наличието на близостта на морето, малкото поточе, което е осигурявало прясна вода, близостта на степта, в която са се хранели множество животни и благоприятно то разположение на склона, който е огряван през по-голямата част от деня са създали много благоприятни условия за живот на хората още от каменната ера. Много жалко, че това уникално място не е много добре проучено. Спряхме колата на буната и се полюбувахме на морето за 10-15 минути, след което се прибрахме в Каварна.
Същият ден слязохме със свако Манол на буната пред Чиракмана да хващаме попчета. Хванахме може би около 2-3 килограма.
Не знам дали го изгубихме на буната или го откраднаха, но останахме без фотоапарат. Част от лятото изкарахме без фотоапарат. Още от първата си заплата след майчинството жена ми отдели пари и си купихме фотоапарат. С него тя направи снимките на „Първите 5”. Не останахме много доволни от качеството на снимките и се възползвахме от възможността да го върнем. Оказа се, че на почти същите пари има фотоапарат, който снима и под вода.
Аз не бях много за това да снимаме под вода. Морското кръщене му направи жена ми на Болата. Изчакала ме е да вляза във водата и да се отдалеча и започнала да снима. Не помня точно, какво е било положението под водата, а само си спомням, че си правихме снимки на буната и преди да тръгнем реших да ги разгледам. Първо ми се стори, че е снимано над водата на плиткото, но от следващите кадри беше ясно, че е под водата. От този ден на жена ми и стана още по-интересно и с радост влиза да се гмурка и да снима морските обитатели и техния свят.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Вто 19 Мар 2013 - 16:48

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  boysa on Пон 25 Мар 2013 - 9:59

Футболисти на море


Част от момчетата, с които играем футбол се събираме понякога, някъде на зелено да хапнем и пийнем. Този път избрахме Чала Борун. Tе вече бяха ходили там, ние с жена ми също.
Това е едно място между Русалка и Яйлата. Пътечката тръгва от „паркинга” минава през малка горичка, продължава по склона, стига до едно дере и влиза пак в друга горичка, след което се стига до плато обрасло със степна растителност. Преминават се високите треви и се върви по ръба на скалата. Гледката е много красива и всеки път поспираме да се полюбуваме на красотата, на природата. В последния участък се слиза отвесно по образуваните скални стъпала, където много трябва да се пазят термосите (казвам го от опит) и всичко чупливо. Последната част е стръмна пътечка, която стига до скалистия бряг. Пътят не е кратък, но си заслужава.
Долу всички побързаха да влязат във водата. На мен ми отне повече време докато облека неопрена, да натоваря оборудването - гагам, живарник, харпуна и ножа на боди-борда и да вляза.
Първо щяхме да извадим малко миди.
Беше около обяд. Слънцето беше високо, нямаше почти нито едно облаче, а вятърът съвсем леко набраздяваше морската повърхност. Не очаквах да видя риба в това хубаво време. В началото е много плитко и на места камъните почти одраскваха неопрена. Така докато излязох от рифа и водата не стана 3-4 метра. Приятелите бяха заминали по-напред и вече бяха зад скалите.
Малко преди да стигна до голямата скала, видях пасаж от заргани, които изглеждаха доста едри. По ме впечатли пасажа от платерини, който беше малко-по навътре. Помислих си „Аха значи все пак ги има”. Въпреки че преди това няколко от момчетата бяха минали от там, рибите не се бяха изплашили. Първият пасаж го пропуснах с идеята първо да извадя миди и след това да ловувам, но на вторият не можах да издържа. Откачих харпуна от боди-борда. Хвърлих котвата и заплувах по посока на пасажа.
Легнах на една скала, а рибите идваха точно срещу мен. Бях на около 2 метра, а под мен 3-4м дълбочина, когато стрелях първият път. Пасажът беше от около 30-ина риби може би и не се бях прицелил достатъчно добре но пропуснах. Заредих и се гмурнах пак на същото място. Зададе се по-голям пасаж. Този път се прицелих по-добре, поведох рибата и пак изтървах. За първи път стрелях по пасаж и, може би, наличието на много риба да ме разсейваше и затова да не успявах. Заредих отново, като вече плувах след рибите към открити води. Странно, но те направиха завой и се озоваха между мен и брега. Така, без никакво прикритие, за първи път ловувах в открити води. Доближих се колкото мога повече до рибите, прицелих се, поведох една по-едра и стрелях. В първия момент си помислих, че отново съм изтървал, но след това видях как стрелата отива към дъното с риба на нея, а на въжето още една риба започна да се върти. Тръгнах към дъното, взех стрелата, но без да хвана рибата. Рибата, която се мяташе по-нависоко беше по-голяма и се опитах да я хвана. Тя ми се изплъзна от ръцете, но за жалост и от въжето. Видях я как отива към дъното и газ след нея. Когато я доближих тя с такава скорост отплува навътре, че се отказах да я преследвам. Насочих се към другата, която все още беше на въжето. Тя също беше на дъното само с тази разлика, че беше и на въжето. Малко съжалявах за рибата, която бях изтървал, стори ми се доста големичка. За първи път удрях две риби на веднъж. Адреналинът ми се беше покачил и изпитах чувство на радост от късмета, който имах. Гмурнах се отново на същото място и не след дълго рибите пак се появиха.
Вече бях по-уверен и този път не пропуснах. Рибата се оказа в живарника.
Чак като я прибрах забелязах, че приятелите нещо ме викат. Като отидох да видя какво става ми разказаха за многото риби, които са видели и още се въртят наблизо. Аз им показах какво има в живарника, след което опитах да пострелям още но без успех. Отказах се за момента и взех гагама да изкарам малко миди. Гмурнах се откъм външната страна на скалата посока морето. Преди време по тези скали имаше хубави големи миди, но сега и тук се беше намесил рапана. При едно от излизанията си Иво ми подвикна, че наблизо има делфини и ме попита дали съм ги видял. Когато се гмурнах следващият път, чух дори и гласовете им, приличаха на подсвирвания с уста, които преди това не ми бяха правили впечатление. Честно да си призная, малко ме достраша. Напълнихме живарника с миди и помолих Иво ако може да го изкара на брега, а аз да пострелям още малко.
Бях забелязал, че голяма част от рибите стоят на повърхността, зад една скала, която се подава малко над вълните, които след като се разбият в нея образуват много мехурчета. Делфините може би ги държаха да не влизат навътре. Дали мястото беше много богато на кислород или ги предпазваше от делфините, не знам, но само малко обикаляха и пак се връщаха зад скалата. Стрелях около сто пъти, но без особен успех. Успях само веднъж, а рибите дори и не помисляха да си тръгнат. Веднъж дори ми се стори, че скъсах ластика. Оказа се, че се е отвил жълъдът. Не можах да си обясня причината и се отказах. Върнах се пак на предишното място.
Зарганите отново бяха там. Подгоних ги, дори стрелях веднъж без успех. Подгоних и платерините и от два поредни изстрела имах две риби. Самочувствието ми започна да се завръща. Отидох пак на дълбокото и пак нищо. Бях решил вече да излизам, когато забелязах много удобно място за засада. На около 1.5-2м имаше дупка в рифа, колкото да легне един харпунист. Залегнах и зачаках. Появиха се 4 големи риби. Мисля че бяха кефали, но не мога да твърдя, понеже още не сам отстрелял такава риба. Имах достатъчно въздух, изчаках и вече си мислех, че няма как да пропусна от такова разстояние, а само как ще се изфукам пред тайфата... Стрелях, а рибата офейка без дори да я погаля със стрелата. Явно морето беше решило да я запази, а на мен да напомни да излизам.
На брега ме чакаше жена ми, доволна от подводните картини и снимките, които беше направила. Разказах и набързо за преживяванията. Тя също ми разказа за многото риби които е видяла, след което се качихме горе при момчетата, които през това време бяха опекли мидите и заредили скарата. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се и се разделихме с отбора. Бяхме взели и палатката. Искахме да лагеруваме на Дуранкулашкото езеро, но това вече е за друга история.
Всички снимки са на личния ми фоторепортер и главен редактор - жена ми.
boysa
boysa
...........................
  ...........................

Регистриран на : 19.06.2012
Брой мнения : 867 Рожд.дaта : 22.08.1976
Години : 43

Върнете се в началото Go down

Малко стари истории Empty Re: Малко стари истории

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите