ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ.

Go down

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ. Empty ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ.

Писане  ???? on Сря 17 Фев 2010 - 13:33

...подобно на Юстиниан и аз две лета вадех рапани на апнея...при мен интересното беше , че тогава под влияние на йога системата (тогава се занимавах доста по активно с йога ) прекарах летата в усамотение досущ като Робинзон Крузо , на сравнително пустия бряг в един изоставен фургон северно от местноста Бунарджика (северно от Елените) ...компания ми правеше един тигров питбул...веднъж седмично ходех до Несебър да продавам рапаните и да се запасявам с продукти с един доста очукан стар Уаз ...естествено през уикендите ми гостуваше и жената ...в първата седмица от усамотението ми - не усетих почти нищо , но след втората ...някакъв бент или преграда се отприщи в мен , света за мен се промени и тогава по съвсем друг начин погледнах( направо прогледнах) на системата йога ( йога не е религия )... ходейки по нагорещените камъни по брега бос се чувствах точно като жив бог...веднъж жена ми засякла с часовник , че пет минути съм над водата , пет минути под нея ...и така с часове (някой хора в Спиърфиш преди 3 год. подскочиха като ужилени като писах тогава за това )...от тогава вече не съм същия човек , при всеки възможен повод търся усамотение в природата...спомням си , че тогава когато най-накрая се прибрах в къщи и вечерта светнахме електрическите крушки - очите ме заболяха жестоко - не можех да понасям тая светлина с дни наред и нощи наред не можех да спя докато свикна със шума ...най-интересното обаче е , че през двете лета си водих дневник - ден по ден -
сезон 2001

" ...щом проникнеш под повърхността на водата , преминаваш като че ли през врата , която води към друг живот.."
Ханс Ханс
Епилог
" ... лъчът на прожектора бавно отслабна . Луната - голяма и червена , бавно се показа . Досега не я бях виждал нощем от морето и то при пълнолуние . Беше недействително красиво . Приближих брега , хвана ме шубето . На плиткото където свършваше пясъка и почваха скалите видях пърата риба . После още една . Ясно . Вече обикалях по плиткото за морски езици . Нанизвах ги просто без да стрелям с дърв. си харпун . Прожектора съвсем каталяса . Крайно изморен излязох . На сутринта малко се успах .Излязох от палатката и видях жената да се пече долу на морето. В момента минаваше лодка и тя бе по бански . Днес подгоних попчетата . Трепех ги главно около фургона . След като се изморих се спуснах по вече усилилото се течение към Сухата река .Трябваше да си обера нивичката . Имаше рапани . В Бургас вече се бяха заровили . Пред устието на реката се люлееха закотвени две бели яхти .Виждаха се и хора да щъкат насам натам . Добре , че не останахме да лагеруваме там . Мислено ги псувах тия досадници .Трябваше да изчакам да заминат , да си скрия такъмите , рибата и рапаните и чак тогава щях да се върна пеша по брега на фургона . после на връщане с джипа щяхме да си вземем нещата . Бяха руснаци - курортисти . Досадна руска реч се носеше по нашата поляна . Нашите им правиха барбекю , точно където ние преди си опъвахме палатката . До големия стар дъб . Докато ги чаках да си тръгнат събрах дърва . Зимата ще ги горим , щото сметките за ток направо ни убиват ....после на Сухата река си изстудих бирата в кладенеца и си правихме снимки.
Малко преди Голямото приключение

Подводния сезон го открих преди седмица и то ясно защо - поради финансови проблеми ...тази година управляващите държавата заслужено паднаха на изборите . Да видим какви ще ги свърши сега царят ( ) . Аз поради лични някой съображения отново не гласувах за никой . Та едва преди 10 дни успях да си платя гражданската отговорност и седмица след това да заредя и джипа с газ . Миналата седмица ходихме на Сухата река ( до Бунарджик ) . Трудно бе обличането в началото на неопрена , но после всичко тръгна по мед и масло . Толкова попчета никога не бях виждал на едно място . Аз ги биех и биех , а те сякаш извираха . И много рапани имаше . Извадих една каса рапани и поне 15-16 кг . попчета и две платерини средна хубост . И всичко това от първия път след едногодишно прекъсване . На следващия излет вече с нас ( мен и жената ) , бяха сина ми и Божо ( Скорпи ). За малко да пропусна и нашият верен приятел Роки - питбула , който ми подариха . В момента кучето обаче бе доста зле с едното око . Първо имах съмнение , че един гларус , заклещен между две дървени огради в задния двор го е клъвнал по окото , докато Роки се е опитавал да го достигне с муцуна и лично застрелях птицата с един въздушен пистолет , после разбрах от баща ми , че някакъв едър сиамец ходил да се "заиграва" с кучето докато било вързано...както и да е и котарака си седна на задните лапи застрелян точно между очите ...и двете животинки намериха своя последен дом в кофата за боклук ..
За съжаление кучето после остана сляпо с едното око ...Божо настояваше да вземем и две мрежи , но както и предполагах те си останаха неупотребени . Не ни остана никакво време за тях . Вечерта си направихме лагера на Сухата река и на сутринта отидохме с джипа на нос Емине . Там надухме лодката ( стара руска гуменарка - в момента тогава на гребла ) , облякохме неопрените и се спуснахме по течението към Несебър . Около носа набодах два големи калкана . След като ги взех се обърнах към лодката да ги оставя в нея . Установих , че тя се бе отдалечила в обратна посока . Всъщност първоначално ние плувахме срещу течението , като се надявахме по късно то да се обърне в наша полза ( там почти така винаги става ) Та лодката беше вързана за мен и страничното и въже за която бях вързал моето се бе развързало . Лодката се отдалечаваше бързо от мен . Трудно ми бе да я настигна с двете големи плочи в ръцете срещу течението . След отчаяно препускане под и над вълните я настигнах .Този път я вързах сигурно и продължих по набелязания маршрут . Изпреварих и Божо .А през това време някакъв полицай от Емона ни наблюдавал с бинокъла от съседен връх и ни броил калканите . Броил ги защото , въпреки , че се гмуркахме след забранителния период , след 15 юни , били забранени калканите под 45 см. Тези неща ги бях научил от полицая следвашия път като ходих сам ( но тогава излязох близо до Емине ) . Бях хванал също два калкана и той искаше да ми ги мери с рулетка . Добре , че бях оставил рибата долу на брега и го домързя да бъхти два километра по стръмното надолу и после нагоре . ...
През целия път Божидар изоставаше и ме бавеше. Стараеше се , но не можа да влезе в моя ритъм . Имаше моменти , когато излизаше от водата и вървеше успоредно на мен по брега . Но и прехода си го биваше . ( вижте на картата колко е разстоянието от Емине до Бунарджик ) Колкото и да ме молеше не пожелах да изляза на брега да ядем ( консервите бяха в лодката - т.е. при мен ) Знаех , че изляза ли веднъж после няма да имам сили да вляза обратно в морето ....продължавах аз геройската , слънцето постепенно отиваше към залеза си , силите ми неумолимо ме напускаха , краката ме боляха вече жестоко от плавниците , лицето ми бе оттекло от маската , Божо се влачеше отчаяно след мен . Накрая и аз се предадох и почнахме да бутаме лодката по плиткото . Въпреки , че бях свалил плавниците си изпитвах болка при всяко стъпване на дъното . " Ти си луд , искаш да искараш цялото море ! " - мърмореше недоволен спътникът ми . И тогава ненадейно и двамата за първи път го видяхме - Фургонът . Беше живописен - кацнал малко над брега , обрасъл с дъбчета и пълзящи растения ...
Не бяхме и подозирали , че тук можем да срешнем подобно романтично ...нещо ( :6e6ebecd09233a ) Впоследствие тоя фургон се превърна в мой основен бивак . Бизнесът във фотото не вървеше , аз се хванах да вадя рапани и повечето летни вечери заспивах в този мой нов дом ....продължихме си с Божо да бутаме каталясали , почти пълната догоре с рапани лодка . Дори по някое време си сложих маската и от време на време вадех по някой едър рапан от плиткото - така както си вървяхме ...когато стигнахме Сухата река вече се беше стъмнило ...На другия ден тръгнахме със жена ми да прибираме джипа , оставен на Емине .Тръгнахме по камънака долу на брега . Нямаше хора , взехме Роки и го пуснахме да тича из скалите . Изгарях от нетърпение да видя фургона . Исках да разбера има ли път от него нагоре , който да го свързва с черния път от Елените до Емона . Не споменах , че вчера при дългия преход смлях попчетата с дървения харпун . Бяха като насипани и нямаха страх . При всяко гмуркане се чудех по кое по напред да стрелям . Мрежите да бяхме пуснали нямаше да изскараме повече ...Фургонът беше доста занемарен . Средния слой ламарина от покрива липсваше . Вътре бяха наблъскани в пълен безпорядък сума ти неща : кревати , които после при употреба се оказа , че са детски - явно навремето са били тафани от някой детски лагер ( :6e6ebecd09233a ) , стидоупори , талашити обработени с некви гадни масла против изгниване , които после като ги горихме ни насълзяваха очите , буркани , акумулатор от голям камион или танк и всякакви всевъзможни боклуци ....сега стоя затворен в моята бяла стая ( в бившото ми фото - да не си помислите друго еййй :6e6ebecd09233a ). Срещу мене залепени синеят летните снимки . От тях полъхва вятърът , шуми морето , луната ми намига , едно котле ври на бавен огън а в далечината лодка бори се с вълните и си отива ...
Anonymous
????
Гост


Върнете се в началото Go down

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ. Empty Re: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ.

Писане  Петър Василев on Чет 25 Фев 2010 - 11:36

....

[You must be registered and logged in to see this image.]

старата застава над Бунарджика :

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

това бяха изгледи над Сухата река ...

.......след като стигнахме до фургона , намерихме една обрасла и трудно проходима пътека която се виеше нагоре . Чак на следващото идване открихме по нормален проход . И излязохме горе на краварника . Ето значи къде сме били . После от краваря , на приказка на Сухата река научихме , че фургона са го правили рибари ...на следващата седмица дойдохме с джипа и семейството ми направо на фургона . Не точно на него , но близо до него възстановихме стара пътека за да слезем . А пътя от краварника до поляната над фургона си го измислихме сами . В началото за заблуда на врага той сочеше грешна посока , но после след няколко завои и преходи през отдалеч изглеждащи непроходими места се стигаше до една обширна поляна , удобна за палатка и с чуден изглед към морето . После по дискретна пътека се стигаше долу до фургона ....
...конкуренция в рапанджийстването ми , ми правеха лодките с наргилета , но те обираха предимно едрите подводни скали , защото пускаха котва , водолазът слизаше по трапа и друг от лодката го осигуряваше със шланга - изобщо играчка работа и за по-малките скалички не си струваше да повтарят секи път процедурата . Рапаните се лепяха предимно по скалите и аз от пръснатите безброй малки скалички ( пропуснати от наргилистите ) на плитко и малко по надълбоко си пълнех гумата . Гумата ми беше от водоноска , с голям диаметър , стегната от две срещуположни страни с въжета и беше придобила формата на лодка ( де да го имах каяка тогавааа ) , а дъното и се състоеше от стегнато изпъната мрежа . Но основните ми конкуренти бяха тези , които се гмуркаха като мен - свободно далдисващите люде .Те също дърпаха разните му там гуми , лодки и пр. . Бяха в групи и винаги с тях имаше по една лодка с двигател , която да ги закара до нос Емине и да ги пусне по течението към Влас или обратно в зависимост от течението и после да ги прибере . Идваха на големи групи и въпреки , че след тях оставаха доста рапани ми усложняваха живота . Разваляха ми настроението и ме караха излишно да бързам ..
...някой рапанджии дори от 6 сутринта идваха с лодките си директно пред фургона , мисля че го правиха нарочно , голяма простотия - свършиха се местата в морето ...през този уикенд смъкнах рибата адски много попчета убих и незнайно откъде морето се беше напълнило със скорпиди и доста от тях бяха много едри - по половин кило парчето . Търкаляха се и много умрели по дъното . За пръв път в живота си виждах подобно нещо . С малкия харпун буквално им разказах играта ...
...тъй , като с морето се заех като с прехрана , като бизнес , започнах да идвам и самостоятелно .Компания ми правеше само Роки питбула . По цял ден стоеше вързан на фургона на сянка и ми пазеше багажа . Вечер се прибирах кога по залез , кога по тъмно и когато ме посрещаше Роки бе най-щастливото куче на света . По това време из джунглата ми ( :dancingHappy_i ) не се мяркаха хора и аз го пусках . Той веднага скачаше в шубрака и подгонваше нещо - я лисица , я чакал . След час два се прибираше каталясъл и търсеше да лочи вода . Аз по това време вече бях запалил огъня . Над него обикновено вреше тенджера пълна догоре с паури , а аз си пиех ракията и се наслаждавах на гледката . Разположението на фургона беше сходно с това на морското казино в Бургас . Тогава още не знаех , но след време щях да разбера , че това са били едни от най-щастливите мигове в живота ми . Вечер заспивах вперил поглед в морето , сутрин се разсънвах потопен пак в морето . Целият вече миришех на море , дори косата ми изветля ....
...организмът ми се чувстваше превъзходно . Към края на лятото обаче , по съвета на един от шопите с които се запознах на Сухата река започнах да гълтам хапове . Бирена мая , защото бях започнал да се изтощавам . По цял ден гмуркане , после чували с рапани на гръб нагоре по стръмните пътеки , непълноценното хранене с консерви през деня отвреме навреме . На моменти дори се олюлявах от умора ...Не мога да не спомена бълхите , кърлежите и най-вече съсела( мухи ) , който заварих във фургона . Преди да се настаня там , явно е живяла някаква лисица или някое друго животно , щото беше пълно с кърлежи и бълхи . А може би и самият съсел ги беше навъдил .Кърлежите бяха доста едри и падаха сякаш от небето . Бях купил едно българско лекарство за пръскане по кожата .Полза от него явно нямаше , щото веднъж 15 мин . след като се бях напръскал , два кърлежа ме налазиха и си правиха състезание по крака ми . После пробвах с лекарството на кучето против гадини и то се оказа ефективно .Смърдеше гадно , но за мен тва нямаше никакво значение , тъй като си бях сам - като Робинзон Крузо ....
....първоначално си бях опънал два хамака във фургона и нямах много притеснения от гадинките .По средата на лятото се бях разболял и отсъствах две седмици . Когато се върнах установих , че някой е свил хамаците , двата спални чувала и един голям нож . Тогава се наложи да спя като кучето на едно от леглата , направо върху пружината , облечен със всички налични дрехи . За да се предпазя от кърлежите докато спя приложих една стара хитрост , която бях научил от баща ми . Намерих стари бурканчета , напълних ги с газ от фенера и ги подложих под краката на леглото . И действително следващите нощи не бях полазен от нищо . Сега да споменем съсела . Първоначално не знаех , че това животинче , голямо колкото малък плъх , с пухкава и рунтава като на катерица опашка се казва така . Открехна ме пак един от тамошните ми приятели софиянци , палаткаджии от Бунарджика ....
...как го видях за пръв път . Беше една от вечерите , когато за първи път бях сам . Тогава за първи път чух стъпките му по ламарината на покрива , скочих от хамака , грабнах въздушната пушка , излязох от фургона и ...нищо - няма никой , след като явлението се повтори няколко пъти , през различни интервали , през цялата нощ , съдуждайки и стряскайки се многократно , се уплаших не на шега като реших , че мястото се обитава от дух . Дух , който е останал от хората живели тук и напуснали фургона по необясними за мен причини . Положението стана още по сериозно на другия ден по обяд , след бях изкачил стръмната пътека в непоносимата жега с чувал рапани на гръб и току що бях излязъл на широката поляна и изневиделица ме удари камък по рамото ...
...първоначално си помислих , че съм се ударил в някой клон . След като се огледах рабрах , че съм в средата на поляната и че това е невъзможно . Тогава се сепнах и се огледах внимателно . Наоколо освен кучето жива душа нямаше . Работата ставаше сериозна . Или бях слънчасал или наоколо наистина бродеше дух и искаше да прогони мен натрапника . След време , когато разказвах случката на една баба , една от хазяйките ми на едно от фотоателиетата ми , тя ми подхвърли идеята , че това може да е било змия . Имало такива смокове , които хвърляли камъни с опашките си . ( случаят и до днешен си остава неизяснен за мен ) Тогава в момента кучето беше пуснато и щеше да подгони змията и където и да се скрие , щеше да почне да рови и да я лае . Спомням си , че тогава кучето действително подгони нещо невидимо , но във въздуха а не по земята и както внезапно хукна , така и внезапно спря . Та първата ми среща със съсела беше в света на духовете ....
...в една от следващите нощи , освен призрачните му стъпки , смътно видях и прелитащата му фигура . Фургонът си имаше покрив , средния ред ламарина липсваше и оттам през редките пълзящи растения се виждаха луната и звездите . На този фон лежейки в хамака си , видях профучаващото тяло на Съсльо . Не можах да определя веднага размерите му - мина много набързо а и бях полузаспал . Помислих го за златка , нвестулка или белка . Чак на четвъртия ден имаше материални следи от него . Гадното животинче прогризало торбите за храна , по-точно за хляба , яло от новия хляб , не от стария ( 60678 ) . Направило си цяла хралупа в него и срало там , ама срало яко ...
...Съсльо винаги се появяваше нощем и по закон винаги след като заспивах . Ходеше си по стените нагоре надолу . Където и да криех и закачах торбата с храна винаги я намираше и почваше да хрупа в нея . Кучето го надушваше и усещаше и скачаше да лае . Аз се събуждах , естествено от най-сладкия си сън , щраквах прожектора и в бялото кръгче се появяваха две големи и подигравателни очи . Държа да подчертая думата " подигравателни " ...
...това подло животинче не само ми се подиграваше , то направо ме правеше луд . По цели нощи не можех да спя от него . Замервах го с бутилки с камъни , с квото можех да прибарам в тъмното . После се изхитрих и за да не слизам от хамака всеки път си приготвих един дълъг прът . Що пръти и летви изпотроших по тоя начин , не умира и не умира . И с пистолета го уцелих , пак остана живо . Само веднъж ми направи кефа . Бяха ми дошли на гости едни досадници . Тогава бях купил три вида хляб , за да разбера предпочитанията на Съско и да взимам по един от любимия му вид за него , та да не закача моя . На сутринта беше най-големия майтап .От моите няколко вида хляб , не беше докоснал нищо , но за сметка на това беше осрал и оял хляба на гостите . Тогава разбрах , че съсела прави всичко на инат и от него страдаха най-много новодошлите . Явно аз минавах вече за местен . ...Една вечер жената беше в цикъл и Съсльо всячески се стремеше да я докосва . Към мен нула внимание , цяла вечер се промъкваше по нейния хамак . Дори я беше докоснал по ръката , жената в същото време сънувала , че някой я пипа и изведнъж се събудила и го видяла - това става на разсънване ....Накрая съсела си получи заслуженото . След като разбрах , че е неуязвим вечер от моя мерник реших да подходя с хитрост...
...донесох един капан за мишки . Докато бяхме там не се хвана . В края на лятото , когато си тръгвахме , обрахме и изгорихме всички хранителни отпадъци . Качих капанчето на покрива и заложих в него един домат . Тъй се случи , че отидохме на фургона чак след месец . Първата ми работа беше да проверя дали не се е хванал . Не само , че беше се хванал вътре ами и беше изсъхнал . Съсльо се бе превърнал в некво пухче , парченце от опашка на препарирана лисица . Представях си вечерта в която е хлопнало мандалото ( ) , как се е мъчил да се измъкне , но безуспешно , как е настъпило утрото и след него първите палещи лъчи...Доматът на първо време е утолил глада и жаждата на съсела , но само е удължил агонията му . Ден и нощ са се сменяли и Съсльо е умирал бавно . Жаждата го е убила . Постепенно кръвта му се е сгъстила и накрая е получил инфаркт . Изложен на високите температури трупът му буквално е изсъхнал . Честно казано дожаля ми за него и някакси ми липсваше . Дойде ред да напиша за моите големи приятели , софиянците от Бунарджика , залива на Бен Ган и за самия него ...
...както бях написъл преди веднъж ми бяха отарашили фургона . Нея вечер спах без завивки на твърдото легло . Въпреки , че бях подложил парчета фазер върху пружината и си бях облякъл всички налични дрехи , на сутринта зъзнех . Щом слънцето изгря малко се постоплих и започнах да си приготвям такъмите за гмуркане . Внезапно на брега изникна някакъв странен индивид . Идваше от нос Емине и носеше две големи шишета от минерална вода . Промърмори нещо от рода , че тая година нещо няма попчета и заби към Сухата река . Докато хапна , гледам го се връща с пълни шишета . А-а-а-а викам си този , ще да ми е чопнал имуществото . Минал е един път , два пъти и като е видял че няма никой е нападнал фургона ми . В главата ми се зароди план ....
...

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

...
...реших да го проследя , да открия къде е на палатка и да го изненадам . Днес все още не беше излязла конкуренцията ми в морето и разполагах с малко време . Пропуснах пришълеца да си върви по пътя и след като той се скри зад завоя хукнах след него . Той явно не се уморяваше от големите шишета , подскачаше , като планинска коза от камък на камък и аз въпреки , че носех само копието за раци и калкани трудно го достигах .Проследявах го клякайки зад някой камък и притичвайки до друг . По някое време стигнахме до един залив и ясно го видях как той рязко свърна нагоре към гората . " Значи тука са ви палатките !" - помислих си аз - " Ей сега ще ви хвана с моите хамаци !'...Стигнах по пътеката по която той тръгна нагоре към гората . Тъкмо тръгнах по нея и щяхме да се сблъскаме . Попитах го къде са им палатките , но той ми отговори , че е сам . Явно му е било неудобно в началото да ми каже че и той е самотник като мен . Обиколих наоколо - наистина нямаше никакви палатки . И както си държах копието го помолих да ми покаже какво има в раницата си ...
... в първият момент страникът се размисли , след като му обясних за какво става въпрос , реши , че и той би постъпил така на мое място и се съгласи . Моите спални чували и хамаци ги нямаше вътре . Извиних му се и изказах съжаление , че се запознаваме по този начин . Името му бе Велизарий и беше от Русе . Бил музикален преподавател , по пиано , но го съкратили . Станал почти адвокат , докато водел дела да го нзначат отново на работа .Всички го лъжели ....Дошъл за пръв път тук преди години случайно . Има един туристически маршрут Ком - Емине . Ком е връх в Стара Планина на другия край на България . 800 километра е маршрута .( в Испания има подобен маршрут - мисля , че беше "Камино" - по нататък става въпрос за тоя свещен маршрут и книгите на Шърли Маклейн за него ) . Та бил се включил в един такъв поход тогава , завършили маршрута на Емине и оттам се спуснали , пак пеша към Влас . Той решил да върви сам покрай брега на морето , другите се тълпяли по горския път . Видял това място и просто се влюбил в него . Оттогава всяка година идвал тук , но сам и прекарвал по 10-тина дена , като отшелник в залива ...
...всеки ден си пиел по една бира , за да си отбелязва дните и след като изпиел и десетата , вече почернял като туземец , поемал нагоре по Стара Планина към връх Ком . Преди години в залива е имало изворче , но скоро пресъхнало . Идвал с пълна раница с храна , но гладувал за да му стигнат провизиите през цялото време . Един ден както си релаксирал на брега дошли едни пишлимета да ловят риба . Въдицата им се скъсала и те си тръгнали . По едно време Велизарий видял , че една плувка се доближава до него . Вдигнал я и установил , че на нея още висят въдичката , кордата и тежеста . Тогава му дошла идеята , че може да лови риба и да се изхранва с нея .... Самият залив е много интерсен . Целият е осеян с рифове . Там преди дори бях удрял врани на 3,4 метра дълбочина . Ясно си спомням случая . Събирах си рапани и в ръцете си държах само шиша ( копието ) . Мястото между другото бе царството на паурите . Загледах се в една дупка и ми се видя нещо познато . В пърия момент не можах да установя какво е , но като се вгледах внимателно видях как една мастилена сянка изплува от тъмния процеп .Сърцето ми затупа радостно . Та това си беше една прекрасна морска врана . Върнах се незабавно и си взех "Мареса" от гумата . Доближих се пак , но по внимателно...
...сега видях , че враните са две . Не пожелаха да излязат от дупката . Доближих се , доколкото ми е възможно и с протегната ръка се вторачих в тъмнината . Защо ли не е с мен сега подводния ми прожектор . Защо ли го оставих на фургона . Винаги когато го взема със себе си само ми пречи , а ако не го взема тогава ще ми потрябва . Вътре в дупката само светлосенки и тъмни петна . Едното от тях обаче леко помръдна и сякаш едва проблясна . Ясно . Стрелях и половин минута ( ) наблюдавах суматохата вътре . Вдигна се мътилка . Издърпах внимателно стрелата и на нея предсмъртно трептеше едната от морските врани . Велик момент . Един от малкото , заради които си струва човек с часове да гибърдясва под водата . Метнах рибата в гумата и направих една , две обиколки за да се успокои малко ситуацията . След час приближих отново внимателно пещерата и леко надзърнах навътре . Пак едно съмнително петно . Изстрел . Суматоха . Издърпвам бавно стрелата , но ядец . Един голям плосък камък . Чудно как тризъбеца го беше пробил ....


[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

...
Петър Василев
Петър Василев
администратор
  администратор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 6643 Рожд.дaта : 28.03.1968
Години : 51

http://www.gofishingbg.com

Върнете се в началото Go down

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ. Empty Re: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ.

Писане  Петър Василев on Чет 25 Фев 2010 - 12:47

...та нашия човек ( Велизарий ) , се качва на някое от тия рифчета , дето са по близо до брега , хвърля си въдицата , която не е с оловна тежест накрая а с малко камъче с дупка ( ) . Когато го попитах иска ли да му дам едно олово , той ми отговори отрицателно , щото така било по автентично . Стъпил на рифа си потапя главата и с подводните очила за плуване , оглежда къде има папардаци . Намери ли ги пуска въдицата пред тях със стръв от мида . Ако някое се закачи той го взима в ръка , далдисва и го пуска в приготвения живарник от 10 литра шише от минерална вода . Тубата , цялата надупчена с нагорещена тел , обикновено лежи на дъното , заклещена между камъните някъде близо до него . В самоделния живарник съхранявал попчетата с дни .

[You must be registered and logged in to see this image.]
Петър Василев
Петър Василев
администратор
  администратор

Регистриран на : 15.05.2009
Брой мнения : 6643 Рожд.дaта : 28.03.1968
Години : 51

http://www.gofishingbg.com

Върнете се в началото Go down

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ. Empty Re: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БУЛТИ.

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите