Стриди от Занзур

Поради това, че първият ми спомен за стридите, който ви обещах да напиша, не разбрах къде е отишъл ще пробвам отново.
Преди години, когато бях на работа в Либия почивахме в петък и обикновено в четвъртак се оговаряхме къде да отидем със семействата на плаж. Един предлага едно, друг друго място и накрая се реши да отидем на Занзур, където се събираха тогава много европейци и кой когато отиде. Та така аз с мойто племе се оказах първи на плажа. Забих двата чадъра на растояние един от друг, та да запазя място за другите и се наканих да влизам в морето, но жената не ми даде да съм с харпун, че съм се забравял, а тя рискувала после да остане сама с децата, щото другите щели да се приберат за обяд в горещините. Додето се разправяме и оговаряме, дойдоха още две семейства и аз кандисах да съм без харпун, нос ножа и торба. Там заливът е защитен от дълаг риф, започнащ от скален нос и продължаващ на километър. На места рифът бе почти на повърхността, но общо взето от вътрешната страна бе докъм 5-6м дълбочина. Вода кристална, дъно изпъстрено с пясъчни полянки, скални плата, цепнатини и дупки. Райско място за октоподи. Бях извадил и прибрал 2-3 заклани вече в торбата, като си намерих два много красиви морски охлюва на дъното. Октоподите ги изяждат и чистата раковина, ако не е престояла много време във водата и да и е въздействал пясъка е обикновено много красива. Та като се гмурках за раковините забелязах на някои таралежи черупки от стриди. А стриди и миди никъде несе виждат. По скалите може да намериш морски жълад, нали ги знаете, има ги и у нас, но са много дребни тук. Това са едни, като вулканчета полипи с една черупка и отвор на върха. Тамошните са доста едри до размер на копче за балтон. Има и едни други, които приличат на летяща чиния със седефено вътрешно покритие и ред малки отворчета по ръба. Такива раковинки се намираха, но на стриди за първи път видях върху бодлите на таралежите. Въртя се , заничам и нищо не намирам, а явно са някъде на близо, защото таралежите са много слабо подвижни. И ми помогна една вълна. Както бавно плувам покрай рифа, вълна отметна сноп водорасли в обратната страна и забелязах някакви бабуни или грудки в основата на водораслите. Изскубах китка от тях от корен и какво да видя. Стридите са били там, но оцелявали във водораслите, където таралежите немогат да пълзят. Само каквото са докопвали изкъртено от водата или живеещи покрая на водораслите, те са ставали жертва. Напълних торбата и излизам на брега, а там ох и ах! Събра се нашата група, а покрай тях и други познати италианци и французи. Чудят се как не са ги намерили? Облазяват ни за деликатеса! И въобще голяма шумотевица настана, като ги поканих вечерта у дома да ги хапнем. Ама аз незнам как се правят, само съм гледал по филмите, че се сервират пресни и отворени и ги направих, по начина по който панирам нашата черна мида. Станаха добре! И на вкус станаха почти, като нашите миди. Сварих ги, измих на течаща вода месото, после го върнах за 5мин. в бульона да клокнат и след това панировка. Идват гостите за всеки имаше по 2-3 парчета, стана хубава вечер, но италианците казаха другият петък те щели да ги правят. ОК! Отиваме, стридите отворени, до тях съдинка с лимонов сок и друга с капърси. Смукнах моята порция и ми бе приятно с 2-3 капки лимон и 1-2 капърсчета. Но чак захласнат не бях. А за дъвчене си хрущяха от песъчинки. Дивите стриди дето бяха на прибоя бяха всичките с песъчинки. Бисерчета нямаше. Та затова ги гълтах почти цели. Французите и италианците вземали стриди от ферми или от голяма дълбочина и те не скърцали, ама нашите бяха озвучени. Та следващите пъти си ги правехме по нашенски с майонеза или пане! 

Разбрах какво е станало с първият ми пост от преди 2-3 дни. Заглавието трябвало да е между 10 и 25 букви, а моето бе с 6! Е явно това е и причината да се е загубил.

Да кажа и аз сега как открих стриди на марината без да съм ги търсил   
Един ден реших ей така спонтанно да отида за риба,но имах малко стръв за Сарго.Викам си ,ще си събера скариди и рачета по монтоните и речено -сторено.
Аз си имам едно заплюто место на понтона дето си вързвах лодката,но този път изневерих.Отидох на най-крайният понтон там дето е най-тихо.
Понеже имаше фортуна последните два дни и реших,че рибите ще са се събрали там на спокойствие   
Наистина,че бяха там и се храниха за щастие   ,но набързо ми свършиха скаридите и почнах да търся по понтона .
Имаше и скариди   Както си събирах гледам една много голяма скарида,,загребах я с кепа,но кепа ми се закачи за някакъв грубоват полип.Така се оплете,че не можех да го откача  
Отидох да потърся нещо и намерих една арматура   
С втория удар и нещото се отлипи и попадна в кепа.Вадя и какво да видя,,,,,много голяма Стрида   
Поогледах се по -усърдно и какво да видя  пълно с малки стриди  
Освен мен ,никой друг не знае,че по понтоните има стриди  Сега си ги отглеждам   вече 5-6 години и като ми се хапва ходя и си взимам по 3-4 ,ей така само за вкус ,защото още са малко,а и много бавно растат.

Кво да му е -фермер

г-н Василев, ще споделя с Вас как си осигурявах скариди за риболов в Триполи. Там, както и навсякъде по пристанищата е възможно да намериш парчета от скъсани мрежи. Бях си завързал на 0.5мм найлон такива парчета и спуснал покрай пилоните на рибарското пристанище, така че само найлонат да се вижда където го завързвах. Я за някой болт на конструкцията, я за някое перило или друго. Като отида на кея се огледам да не ме вижда някой и изтеглях бързо от водата мрежата и я изтръсквах на асфалта.Скаридите скачайки влизаха в кутията за стръв, а мрежата пак във водата. Един път обаче си изпатих, защото в сутрешният сумрак не съм видял разлятия петрол по водата и като тръсках мрежата се напръсках до ушите с черни пръски.   Жената щеше да ме отрепе, че не се чистело.   Реших веднага въпросът, като и забраних да ми чисти тези дрехи, защото вече са ми само за скариди.  

dikanarov написа::  Реших веднага въпросът, като и забраних да ми чисти тези дрехи, защото вече са ми само за скариди.  

  


  

Давай на ТИ да си приказваме вече ако мислиш,че ще е по-добре . При това доста годинки се познаваме,макар и виртуално   

За първата си стрида разбрах чак когато жената ме нахока , че много миришело от моите камъни които си събирах като се гмуркам в Бялото море.Един от камъните се оказа стрида.
Втората ми среща беше в заливите около Олимпиада.Вече имах представа как изглеждат и се учудих от голямото количество което беше оцеляло в тези често посещавани заливи.Пробвах да извадя няколко с голи ръце , но се оказа непосилна задача.Вече въоражен с нож извадих няколко за проба.Не останах впечатлен от вкусовите им качества и от тогава ги подминавам във водата.

ОК! Мен повечето колеги ме знаят по име- Весо.  

Бат Весо ,минало е доста време от когато си изцапондрил дрехите с петрол,ама не е късно да научиш нещо ново(ако не го знаеш вече де)Изцапаното място с петрол или мазут го намазваш с олио или зехтин и след това се запира-не остава и следа.Аз пък това го научих от на Тони съпругата му(Тони   ,много поздрави на Дари)преди повече от 20-тина години на кънпинг Арапя.

Благодаря! Не го знаех това, а и тези тайнства бяха приоритет на опорстващата в живота. Ще го запазя в тайна, та да блесна при подходящ случай, без да рискувам придобиването на нова задължения!